ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН МЪЖ

Едно от първите решения на Четиридесет и първото Народно събрание гали ухото - сътрудници на Държавна сигурност не могат да заемат определени парламентарни длъжности. Нека напомним кой предложи това решение: Синята коалиция. А също така, и кой първоначално го отхвърли в комисията, която го разглеждаше: представителите на ГЕРБ. Изглежда, след това самият Бойко ги е инкрустирал в противоположен смисъл, както самият той понякога се изразява. Този случай, между другото, показва и каква е разликата между собственото и спуснатото отгоре мислене на (поне) някои представители на ГЕРБ.

В 41-то Народно събрание сътрудници на Държавна сигурност колкото щеш, но кой знае защо, всички журналисти се втурнаха към един от тях - депутата от ГЕРБ Божидар Димитров. За да го питат какво ще прави сега, като не може да стане председател на парламентарна комисия. Той, от своя страна, отговори, че сам си е виновен, защото бил сътрудник само на българското разузнаване. Виж, ако бил работил за някое чуждо, турското или американското например...

В плоската шега на Божидар има цели две неистини. Първата е, че службата в чуждо разузнаване е необходимо изискване за един държавник. Не ни е известен случай през последните двадесет години някой да е получил пост в държавното управление, само защото е сътрудничил на чуждо разузнаване. Може това да е било допълнително предимство, но не и причина. Поне не официално. Втората е, че той не е служил на чуждо разузнаване.

Както знаем, Държавна сигурност е (много ни се иска да можем да употребим формата за минало време „беше", но действителността е друга) организация, създадена от и служеща на друга държава – СССР.

Българската Държавна сигурност беше нещо като подразделение на съветското учреждение, носещо същото име в губернията, наречена България. Също както общинските служби, чиито правомощия се ограничават в рамките на общината, или щатската полиция в САЩ, която може да разследва щатски, но не и федерални престъпления, българската ДС имаше известен суверенитет по въпроси от губернско значение, но не можеше да извършва операции, засягащи интересите на целия СССР. Образно казано, тя можеше да си позволи да убие без разрешение Георги Марков, но не и папата. За да извърши последното й трябваше нареждане от Москва.

Този ограничен суверенитет дава основание на Божидар Димитров да се прави, че е служил на българско разузнаване. Не на нас тия, Божидаре. Такива твърдения могат да минат за сериозни в ООН, но не и в нашата махала.

Както казахме, принадлежността към чуждо разузнаване не е повод за участие в управлението на държавата. Но не е и пречка. Практиката показва, че сътрудникът на такова разузнаване може да стане депутат, министър, президент, конституционен съдия или посланик. От скоро не може да стане само председател или заместник-председател на НС и на парламентарна комисия, член  на някои от комисиите и участник в парламентарна делегация. Затова Бойко Борисов постъпи като пич и не си остави магарето в калта. За да не вехне Божидар Димитров като обикновен депутат, той го направи министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Той постъпи така, защото, както е известно, Божидар също е пич. Доказвал го е нееднократно. Така  беше продължена практиката българите в чужбина да се наглеждат от сътрудник на ДС.

 Оказа се, че Народното събрание, освен друго, е и място за уреждане на отношения между пичове. „Пич” е една от малкото думи в българския език, отговарящи на изискванията на оруеловския новоговор.  Употребена в отрицателен смисъл, тя означава просто „копеле”, т.е., незаконно дете. Употребена в положителен смисъл, обаче, тя иде да означи нещо като „мъж на честта”, uomo d`onore, в смисъла, който му се влага в Сицилия и Южна Италия. Журналистите имат нюх за това качество и разпознават носителя му от километри.

Не ще и съмнение, че ние използуваме тази дума в положителен смисъл.

И, за да продължим да мислим положително, нека се поздравим, все пак, с новото решение на Народното събрание. Както видяхме, то има ограничен обхват, но да се надяваме, че ще бъде последвано и от други в този смисъл. Този мандат половин реформи, следващият - цели, ако се пошегуваме в духа на добрата стара българска държавническа традиция.