Свободата днес и тук 06 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Защо са необходими избори през септември

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, в. Дневник

В специалната тема "Идеи за изход", "Дневник" публикува коментари, анализи, интервюта, дебати, предложения от социалните мрежи и форума, читателски писма, които смятаме, че предлагат възможни решения или поне важни позиции, които да предизвикат нови дискусии, които са необходими в търсене и намиране на посоките и възможностите какво да се случи след протестите. Днес - текстът на Даниел Смилов:

 Настойчиви гласове ни убеждават в отлагането на изборите с шест, дванадесет, че и повече месеца. Най-добрият изход от сегашната ситуация обаче е оставка на кабинета и насрочване на избори през есента.

 За да се реализира този вариант, си струва дори кабинетът "Орешарски" (може би с известни промени) да бъде назначен за служебен от президента - като жест към БСП. Ако Орешарски не е съгласен, което би било разбираемо, може да се сформира кабинет с участието на основните партии – БСП и ГЕРБ.

 Ако партиите не са съгласни и на това, президентът ще трябва да назначи експертно правителство, което, както видяхме, вече проработи веднъж. Преди разпускането на НС могат да се внесат някои най-неотложни корекции в изборното законодателство (което като цяло е приемливо така или иначе), както и ограничен пакет от стабилизационни мерки (някои от тях също вече приети). Този вариант ще е разумен компромис между политическите сили  и ще е сигнал, че в системата е останало някакво чувство за реалност.

 Причините, които налагат едно такова "нестандартно решение", са следните:

 - Сегашното парламентарно мнозинство е делегитимирано и неефективно: Дори и да остане като правителство на БСП, ДПС и "Атака", кабинетът "Орешарски" ще е изключително слаб и зависим от непредсказуеми играчи - и политически, и корпоративни. Това, че г-н Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС, не означава, че неговата групировка е отстранена от властта. Татяна Дончева преброи шест нейни "представители" само в правителството (дано това да означава, че поне останалите са без обвързаности).

 Нещо повече, при стабилизиране на правителството планът "Пеевски" сигурно ще бъде изпълнен и ще видим как Цветанов, Борисов и други от техните кръгове са арестувани, разследвани и пр. Тази наслада за душата на широката публика може да бъде помрачена от един въпрос обаче: а нима основният проблем на ГЕРБ не беше точно сляпата му обвързаност с тази икономическа групировка, чиито пешки ще бъдат мобилизирани в едно вероятно разследване?

 И няма ли да се превърнем съвсем в държава от третия свят, където групировки си разчистват сметки чрез публичните институции?

 Мнозинството на БСП, ДПС и "Атака" не може да бъде гарант, че това няма да се случи. Назначаването на Волен Сидеров за шеф на антикорупционната комисия е ясен сигнал, че органите на държавата ще са инструмент за политиканстване и гонене на опозицията.

 "И без Пеевски по пеевски"

 – това ще е лозунгът най-вероятно. И заради това, и заради останалите проблеми, ясни още от съставянето на правителството, доверието в него е рекордно ниско. То е по-високо единствено от доверието в подкрепящото го мнозинство. Подобна агония няма смисъл да продължава. Наличието на правителство в такава ситуация е номинално и не дава възможност за ефективна политика.

 - Изборите не са автоматично връщане на ГЕРБ на власт: Мнозина извеждат като основен аргумент срещу незабавно обявяване на избори опасността ГЕРБ да се върне на власт. По принцип, ако хората желаят това, не виждам особен проблем във връщането, но съм съгласен, че в нереформиран вид ГЕРБ е силно проблематична партия заради полицейщината, подслушването и същите връзки с корпоративни групи, които орезилиха кабинета "Орешарски".

 В една такава патова ситуация, при която в парламента основните две партии не могат да достигнат до компромис, такъв компромис може да бъде изработен от единствената работеща в момента институция – президента. Оставането на Орешарски като служебен премиер или пък назначаването на служебно правителство с участие и на БСП и на ГЕРБ ще тушира опасенията от някаква реабилитация на предишното  управление.

 Служебното правителство на Райков също беше силно недолюбвано от ГЕРБ, което показва, че дори и до втори служебен кабинет да се стигне, ГЕРБ няма да се върне на бял кон във властта. Ако пък ГЕРБ все пак успее да спечели изборите наесен, гражданското общество вече знае как се действа, ако лъснат нелегитимни връзки с корпорации или пък ако продължи телевизионната милиционерщина.

 - Има достатъчно време за възникване на "ново дясно": Мнозина анализатори предричат поява на новото дясно в резултат на протестите и настояват за изчакването на раждането му след шест-девет месеца. Тъй като обаче не е ясно кой точно е бременен (както и от кога), може би няма смисъл да се чака толкова дълго.

 Нещо повече, притиснати от едни избори през ранната есен, десните ще имат достатъчно време за интелигентни действия. Например ДСБ – освежени покрай избора на Радан Кънев, ДБГ и СДС могат да сключат коалиционно споразумение на базата на резултатите от майските избори (доста точна картина на относителната тежест на всяка от партиите), да излязат с общи листи, да пооправят тези листи на базата на обратна информация от "Фейсбук" и неправителствени организации, да включат големия брой водещи експерти, които им симпатизират, в изработването на политики и т.н.

 Ако десните могат да направят това, те ще го направят и за два-три месеца. Ако не могат, няма да го направят и за девет. Някои от опитите в момента да се акушира на новото дясно са наистина комични. Например идеята да се пише нов Изборен кодекс под патронажа на Мая Манолова, който да гарантира появата на обединеното дясно.

 Обърнете внимание на една от популярните идеи: да се свали бариерата за влизане в НС на 2 или 3%. Най-вероятно по този гениален начин ще се сдобием с две или три националистически партии, раздробен парламент и ваймарски кризи на демокрацията за капак.

 Но като оставим електоралното инженерство настрана, най-голямата опасност е евентуалното пожертване на настоящата гражданска енергия за спечелването на малко повече време за партиите вдясно да се справят с вътрешните си реформи и сложната междупартийна и междуличностна комуникация.

 Така че министър Вигенин може да се окаже пророк и паметната дата 9 септември пак да стане съдбовна за страната – макар и с организацията на едни парламентарни избори около нея (8-и е неделя, както 15-и и 22-ри – макар че тогава изборите ще са по-скоро в чест на Септемврийското въстание). За да е оптимална ползата от едно такова решение обаче, необходимо е основните партии да се ангажират еднозначно със следните два принципа:

 1) Да не се допуска сливане на държавни институции с корпоративната и медийна власт на групировки.

 Формулата "една партия/коалиция, една медия, един водещ" трябва да остане в миналото. Осигуряването на медиен комфорт срещу правителствени услуги се превърна в основен дефект на демокрацията у нас и сериозните партии – най-вече БСП и ГЕРБ – трябва ясно да се разграничат от нея. Как това ще стане е въпрос на технология, но те трябва да знаят, че хората не могат да бъдат залъгвани с театрални представления и пак ще излязат на улицата, ако усетят фалш.

 2) Да не се допускат радикално-националистически партии като "Атака" в управляващи мнозинства и правителства по какъвто и да билое начин, включително и чрез гарантиране на кворум.

 БСП не можа да замаже очите на Европа за ролята на "Атака" в новото мнозинство и резилът от сътрудничеството със Сидеров ще им стои като петно, което само ще се разраства, ако настоящият политически формат се задържи.  

 Ако тези два принципа станат основа на политическия живот в резултат на протестите, какъвто и да е резултатът от едни избори през септември, той ще е несравнимо по-добър от статуквото.

 

* Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централноевропейския университет, Будапеща, и преподавател по теория на политиката в катедра "Политология" на СУ "Св. Кл. Охридски"

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional