РУСИЯ И НОВАТА БЪЛГАРСКА ДЕСНИЦА

Това, което западните коментатори все още наблюдават, но коментират много малко, е политиката на  Путин. Тя не е по-различна от политиката на който и да е някогашен руски монарх: силен стремеж да си възвърне загубените позиции в света и мечти за руско величие, засилени разузнавателни операции в западните страни, определен завой към еднолична студена война, враждебност към  всякаква опозиционна дейност, връщане към самодържавието на болшевизма, отстъпление на светската държавност пред монопола на руското православие.

Засега България изглежда все още далече от това, меко казано, Путинско мракобесие. Българската политическа десница е пред прага на своето възраждане. Протестите, които можем да наречем малка революция, показват недвусмислено радикални промени в съзнанието на традиционно търпеливия българин, особено с изригналата нетърпимост към лицемерието и подлоста на всички комунистически политици. На тоя фон не би било изобщо преувеличение да кажем, че най-важното изпитание за новата българска десница ще бъде отношението й към Русия.

Пред нас имаме държава, която по традиция обича да налага волята си безпрекословно, безразлично дали това е по царски или по кагебешки маниер: още на първата седмица от новата власт в България пристигна руски пратеник, който безцеремонно поиска строежа на АЕЦ Белене да бъде започнат незабавно! Очевидно насметени от такава наглост и сред вулкан от социален протест, дори и БСП беше принудена да замазва изявленията си по този проект с очевиден опит да го отложи за по-добри времена. Тази визита обаче показа и кой стои плътно зад българските  социалисти и до каква степен Русия е буквално пъпната връв за БСП, от която тя очаква послушание и без която тази партия е осъдена на изчезване.

За новата българска десница това не предвещава нищо добро – както и с Белене, Русия ще присъства във всички сфери на българския живот, видимо и невидимо, тъй като част от нейното величие, според Путинската политика, продължава да е източното Средиземноморие, а България е важен елемент в тая амбиция.                       

Ограничаването на нейното вмешателство няма да бъде проста задача за никой западно-ориентиран български политик, тъй като това вмешателство ще бъде подпомагано от тайния партиен и десарски елит, който отдавна е приел ролята на руски ловджийски палаш, и то доброволно, работейки първо за Русия, а после за нацията си. Неспособността на българските социалисти-комунисти да се разграничат от идеологическата ретроградност на Русия води неминуемо към нейния край. Това крайно обидно за българите отношение беше поправено донякъде от позицията, която зае временното правителство на Марин Райков, който безпрецедентно обеща «да не допусне външна намеса за българската енергетика». Безпрецедентен, макар и малко забелязан, остана и отказа му да издигне паметник на потопена съветска подводница, която всъщност е потопила  български кораб. Така Райков за пръв път от Втората Световна война насам направи недвусмислен жест в защита на националното достойнство – дефицитен елемент в националното самочувствие.

Една гаранция за контриране на руския натиск би било рязко подобряване на жизнения стандарт на населението, което досега не беше направено нарочно. Това за страна като България с естествено благоприятни условия за финансово замогване не би трябвало да е проблем за всеки десен политик, заинтересован единствено от благоденствието на нацията си. От само себе си се разбира, че за това са нужни морално ангажирани личности, годни да поставят интересите на страната си преди всичко друго.

Друга гаранция би бил курс на пълна интеграция с Европейския съюз и максимални усилия за възползване от определените помощи.

Трета гаранция би било динамично развитие на балканските  взаимоотношения с цел икономическо развитие на целия район. Европейският съюз е най-силния поддръжник на такива отношения  в  изостаналите и етнически разпокъсани балкански народи. В този смисъл нищо не е било в по-голяма услуга за амбицията на Русия да доминира Балканите както тяхната изостаналост и политическа изолираност. В този смисъл българските комунисти бяха нейни истински верни слуги.