Иво Инджев, http://ivo.bg/По някакво математически невероятно съвпадение точно днес се пресичат в едно две статистически величини в ivo.bg: едновременно посещаемостта закръгля 14 милиона влизания, докато броячът отчита точно тази статията под номер 3000 в блога за изминалия период от 5 години.
2 999
Публикации
Коментари
73 135
Blog Stats Summary Tables
Total views: 13,999,011
Busiest day: 37,346 — Friday, June 14, 2013
Също по съвпадение точно днес пиша по повод на една хубава новина- изключително рядко явление в ivo.bg , където си запазвам правото на критика, оставяйки желаещите да хвалят каквото и когото да било другаде- платени трибуни има в изобилие.
Моята скромна персона няма претенцията да „възстановява баланса в природата” с личната си алтернативност, но е готова да я отстоява като най-ценното и в не малка степен- изстрадано собствено завоевание.
Става дума за появата изневиделица ( без предварително обсъждане- почти като гласуването за Делян Пеевски за шеф на ДАНС, с извинение за сравнението) на „Харта 2013” като предложение за размисъл към обществото сама по себе си е положителен факт- поредният умен текст от рода на онези предизборни програми, които (почти) никой не чете.
Ще се зачетат ли този път будните граждани именно в него? И ще го зачетат ли?
Боя се, че не.
Говорил съм (без никакво преувеличение) със стотици хора на протестите в София и знам, че те не искат нова перестроечна кръгла маса, каквато изглежда им се предлага от авторите на поредния добре съставен интелектуален продукт, годен за консумация от страна на авторите.
Дали обаче хартата е адекватен отговор на актуалните събития и бликналата гражданска енергия, изпреварваща значително по остроумие („чувството за хумор, глупако”!), реактивност на всяка новина и радикалност в прочита й умозрителния документ с академичния му тон ?
А че тонът напомня по нещо на съветската перестройка, това прозира от доминиращото лично присъствие на инициаторите, внимавали страшно много да не поканят за подпис някой вироглав десен авторитет извън кръга на все още влюбените в Андрей Луканов и Желю Желев.
Въпросът е как всичко това се съотнася към настроенията на площада, който борави с обобщението „червени боклуци”- грубичко, но радикално като знак към онези, които си мислят, че могат да опитомят лесно завоя „ у десно”?
Ако не ми вярвате, опитайте с един експеримент- дайте думата с мегафон на когото и да е подписаните под хартата и ще видите ефекта от ехото. Или ще ми кажете, че те не се борят за мегафона? Може би- дори със сигурност това е така за мнозинството в списъка от 60 имена. Но със събирането на едни имена и наистина знаковото изключване на десните такива все пак потайните автори дават знак „ у лево”.
Хората от площада, доколкото мога да обобщя субективните си лични впечатления без да си позволявам да говоря от ничие име, искат прозрачност, а не задкулисно лидерство, опаковано в цели 60 имена. Сред тях има и достойни хора, на които инициаторите са се обадили по телефона с молба да се подпишат под техния текст.
Защо съставителите на текста не застанат пред разбуните от възмущение граждани с физиономиите си или „поне” не поискат подкрепата в световния форум за дискусии? Щом звънят на свои избраници за подкрепа на начинанието, значи точно тях привиждат като авторитети и същевременно признават недоимъка на собствения си имидж.
По какво този подход се различава от обичайния, партийния, партизанския начин на действие дори?
Явно авторите не са разбрали, че живеят в епохата на интернет, който обедини и извади толкова много съмишленици на улицата.
За (не)верността на горното се подписвам с името си и с пълното съзнание за рисковете от това.
За авторството си ще си позволя само една самооценка, извън посочената в началото безмълвна статистика: рискове поемам доста ( да не кажа всякакви) от десетилетия- винаги публично. Поради което си позволявам лукса на тази уязвима за обичайната язвителност критичност. И да намигна към авторите на тази харта ( с десен мигач)