Два свята

„Два свята – единият е излишен.” Eто, че наивната категоричност на Смирненски придобива нов смисъл – материализира се в нещо реално. Днес тези светове се открояват отчетливо на фона на протестите. Логиката не се нуждае от емоции. Тя затова е логика – защото е убедителна.

Нашите светове съществуваха паралелно дълго време. Те не могат без нашия, защото той им е гостоприемник. Ние, обаче, можем и без паразити, които да ни смучат. Кърлеж и катарзис. Освен, че и двете започват с „к”, има ли друго общо.

Нормалният свят набира сила, за ужас на вечния кочияш. Отказва да следва посоката му, изпряга се от юздата му към светлото бъдеще. Хвърля наочниците и търси различен път. Свой път. Път, различен от везната на обреченото 42-ро НС. Защото двата края на везната имат един и същ повод. Той е в ръцете на още по-високопоставен кочияш, който периодично си отглежда алтернативи. Нарича ги спасители. Те наистина са такива, само че не спасяват нас, а статуквото, изгодно на кочияша. Неговата посока е една. Какво значение има с кой точно кон ще стигнем до кривата круша. Отдавна живеем сред гора от криви круши.

Протестът срещу днешната тройна уродливост едва ли ще припознае за нейна истинска алтернатива съзаклятническата разговорка между бивш министър-председател, бивш министър и лоялен им прокурор. Те не предлагат нищо по-различно от схемата, освен в нюансите. Схемата е една. Методите са едни и същи. Перспективата е обща – все към кривата круша на зависимости, толериране, обвързаности и безпринципност.

Днес единият край на везната се протяга да закачи нещото, което съзнателно разби, за да остане единственото дясно. Гордо и мощно. Непристъпно за кого да е, а само за избрани и подбрани. Е, части от разбитото пък казват: „Нямаме претенции протестиращите да се припознават в ДСБ. Ние се припознаваме в тях.” Казва още, че целта не е механично сливане, както постъпи СДС след местните избори през 2003, когато се прегърна с РЗС и Гергьовден. Казва, че целта е надграждане и сформиране на реформаторски блок.

 Смятам, че това е надеждна основа. Дори да не светне ярко на небосклона като поредния отгледан спасител. Това може да е инвестиция за доброто ни общо бъдеще – включително и на непримиримите политически противници. Говоря за електората, не за водачите. Начинът, по който ще се роди и ще започне новият проект, ще стане ясен. Днешните протестиращи ще го припознаят или ще го отхвърлят. Тъй като те са необходимият граждански камертон, който не обещава да търпи повече фалшиви сигнали. Обнадеждаващо е, че вече е непримирим към тях и ги отхвърля. Защото достатъчно се наслуша на такива и трудно може да бъде заблуден.