Същата опасна мизерия, но вече законна

„Според едно съобщение от пристава трима цигани строили къщя в махалата си без никакво изволение. Градският съвет реши или да  или събори къщята, или да ги штрафува с една и полвина рубла сребърна.” Както сте се досетили, штрафувам означава глобявам. Цитатът е преписан от протоколната книга на сливенската община в първата година на нейното съществуване. Датата под тези редове е 8 август 1878 година. 135 години по-късно не е толкова ясно и просто.

Няма ромски проблем. Има български проблем. Възможно най-големият - застрашаващ националната сигурност на България. Да си представим какво се случва, ако нещата продължават да се развиват по същия безметежен начин, по който през последните години. Само след две-три десетилетия положението вече ще е абсолютно необратимо. На трудовия пазар ще преобладават неграмотните хора. Пенсионната система ще е срината. Здравната система ще е невъзможна. Бизнесът ще е манифактурен. Това ромски проблем ли ще бъде или български?

Ще познаем кое правителство е отговорно и загрижено, по това, че ще си постави за цел да не се стигне до тази необратима точка. Чуете ли обаче грижата и отговорността да се имитират под формата на тревога за ромските къщи, бъдете нащрек. Едно от първите предложения в 42-рото  Народно събрание е с промени в Закона за устройството на териториите да се узаконят ромските гета. То по традиция срещна неграмотен отпор в стил „БСП превръща България в циганска държава” в лицето на обичайните патриотарски щрауси, които толкова повече си заравят главите в пясъка, колкото по-парещ става той под краката на всички ни. Дори и БСП утре да изчезне, циганите са си тук и нещо трябва да се прави. Въпросът е: какво?

Мезонети – това беше най-луксозната илюзия. Тя беше с гръм и трясък провалена в Шекер махала в Пазарджик. Там трябваше да се построят 60 еднофамилни жилища за социално слаби роми. Когато правим глупости, ние ги правим с размах. Мезонетите бяха с квадратура, която дори по европейските стандарти е необяснимо голяма за социално жилище. Сгрешихме по традиция и в подбора на хората. Настанени бяха хора много бедни, но също толкова немотивирани да променят живота си. Заговори се за далавера. Някои от бенефициентите въобще не влязоха в мезонетите, преотдадоха ги под наем. На донорите им светна, че първата мечта на циганското семейство не е да населява мезонет. (При подобен опит да се преместят пътуващите в каравани английски роми в постоянни жилища, те напускаха дарените апартаменти с аргумента, че не се чувстват стабилно там, защото жилището не се клати.) Мезонетите бяха обезобразени и се превърнаха в емблема на пресилената имитация.

Преместване от катун във фургони, временно – това пък е фантазията, която беше приложена за набързо стъкмения ромски стан в кв. „Люлин” в София през 2004 година. Тогава 200 цигани бяха преместени във фургони за срок от една година. Какво чудо трябваше да се случи през тази една година вече не помня. Резултатът в крайна сметка е, че циганите живяха във фургоните шест години и бройката им през това време се беше увеличила от 200 до близо 2 000.

Кривата сметка „като съборим блока, проблемът ще се реши” беше експериментирана в Ямбол. Етническата атракция блок 20 беше съборен. Хората, които живееха в блока, заживяха край блока. В Средец и Звездец има няколко жилищни блока, които превъзхождат със зловещия си вид ямболския, но там поне не си въобразяват, че проблемът може да бъде изринат с багер.

В периферията на всеки български град и село се разраства огромен проблем и БСП в лицето на Димчо Михайловски предлага той да бъде решен като се узаконят гетата. Как легализирането на незаконното строителство и вкарването на гетото в регулация на града ще се отрази, да речем в Айтос? Тук ромите са близо 11 процента. В гетото живеят 2 400 души, част от него е в регулацията. Има палати, има и палатки. Частта извън регулацията е най-бедната, най-мръсната, най-безпросветната. От нея тръгват заразите, там пламват епидемиите. Ако предложението се приеме, тя ще влезе в регулацията на града. И какво от това? Някои от къщите ще бъдат узаконени, други не, защото не отговарят на строителни и хигиенни изисквания. И какъв ще е резултатът от всичко това, освен че мизерията ще бъде законна? Ще доведе ли това автоматично водопровод до узаконените къщи? А канализация? Ще ги свърже ли автоматично с електрическата мрежа, за да имат собствени електромери?

Или да речем село Чубра, Сунгурларска община. 85 процента от населението там са роми, над 600 души. Всички къщи са в регулацията на селото, но част от тях са незаконно построени. Какво добро ще се случи за техните стопани, ако бъдат узаконени? Те на секундата ще изтичат да си платят данъка? Или преди това ще отидат в енергото, ще платят голямата такса, за да се свържат и да могат оттук нататък да плащат сметките си за ток на правилното място? Нищо такова няма да се случи.

Единственият смислен аргумент за узаконяването на гетата е, че веднъж влезли в регулационните планове, те вече могат да претендират да бъдат включени в проекти с европейско финансиране. Само дето никой не вярва, че БСП прави предложението си точно с тази цел. Програма за включването на гетата в регулация съществува от 14 години, това беше част от балона на Декадата на ромското включване. Нищо през това време не се промени, около 30 процента от ромите си живеят „незаконно”. Предлаганата сега промяна може да реши нечии други проблеми, не на ромите. Най-вече на нагли новобогаташи, които си търсят вариант да узаконят свои незаконни строежи. Най-лесният начин за такъв човек е да докаже, че незаконният му четвърти замък е единствено жилище на тъщата (следователно неподлежащо на събаряне), третият – на майката, вторият - на братовчеда, а той да продължи да си живее в своя „единствен” имот.

Малкото успешни примери в обгрижването на ромския бит винаги съдържат нещо нематериално, неизчислимо, несвеждащо се само до строеж на къщи. Станалият известен повече с името, отколкото с идеите си, Портокал Портокалов промени сливенското гето „Надежда” дори само като го премете. Известният повече с музикалните си пристрастия, отколкото с новаторството си кмет на Каварна Цонко Цонев промени ромската махала до степен, в която тя не се различава от другите, със съзнанието, че точно това е работата на един кмет. А не ритуалното присъствие на тържествени събития.

Единственият положителен пример за строеж на ромски жилища с донорски пари е кв. „Изток” в Кюстендил. Инициатор е международната протестантска благотворителна организация АДРА. Финансирането е от община Виена и община Кюстендил. Знаете ли какво е било едно от най-важните указания от чужденците към архитекта преди проектирането на социалните жилища? Да бъдат без фльонги. Без престараване, без излишества, без показухи. И когато архитектът е предложил възможно най-скромния за българските представи вариант, донорите все пак забелязали фльонги. Българите сме хора на крайностите във – или опасна за живота мизерия, или мезонети. Ако ще се правят социални жилища, то те трябва да са скромни, хигиенични, сигурни – това е урок номер 1 от Кюстендил.

Ромите, които бяха настанени в тези жилища, работиха при построяването им. Участваха с труд. Градиха и после не им даде сърце да рушат. Почувстваха жилищата свои, защото ги създаваха. Това е урок номер 2, който АДРА и австрийските донори преподадоха.

АДРА е протестантска благотворителна организация, най-голямата в света. В кв. „Изток” в Кюстендил голяма част от ромите се присъединиха към протестантството. Споделят общи ценности, тук не правим преценка какви. Те са общност, тук не правим преценка каква. Отговорни са един пред друг. За пет минути всеки нуждаеш се от помощ може да събере поне трийсет души, които ще откликнат. При неподходящо поведение общността оказва натиск. Зад всеки проект трябва да има ценностна система, за да заживее. Иначе ще си остане имитация, представление, от което хитреците печелят, а наивниците се разочароват. Това е урок 3 от единственото място в страната, в което донори финансираха къщи не просто за декор.

Само с легализирането на гетата надвисналият над България най-голям проблем няма да се реши. Анифе Хасан е здравен медиатор в Добрич, тя познава всяко ромско семейство, знае коя къща е законна, коя не. „Хората, които живеят в незаконно построени къщи дори не знаят, че не са в регулацията. Децата от тези къщи казват: „Како, дай бележка да не отида на училище, защото мама тръгна по кофите и искам да съм тук, когато се върне, ако намери хляб.” Техният живот е сведен само до прехраната. Ако къщата им влезе в регулация, ще получат адрес, с който да кандидатстват за социална помощ. Друг ефект в краткосрочен план не виждам.”

Кое е онова неизчислимо, непреброимо и несвеждащо се единствено до строежи на къщи и търсене на донори нещо, което може да разплете това объркано кълбо от проблеми? Кое е това, което може да предизвика социална каскада сред циганите, като започне от своя страна да променя манталитета и съответно живота им? Проф. д-р Ивайло Търнев познава всички гета в България. По улици, по номера, по семейства. Перфектен невролог, авторитетен учен. Търся този отговор от него, защото: „Движехме се от Лещен към Ковачевица и от едно сметище, буквално изпод боклука, се надигна силует. Докато ние се чудехме какво е това, съществото се втренчи в нашата компания и попита „Ти не си ли професор Търнев?” А професорът: „Надке, здравей”. Той познава всяка ромска къща, без преувеличение.” (разказ на Цвета Петкова от фондация „Здравни проблеми на малцинствата”). Ето отговорът на проф. Търнев на въпроса кое е звеното, което може да издърпа тежката и преплетена верига на ромските проблеми:

„За мен най-съществено е образованието. Тези хора са обречени без образование. И като казвам образование, нямам предвид само децата. Говоря за образование на всички. Трябва да се инвестира в хората. Нека ви кажа, че само от две села – Сеслав и Долни Цибър вече има 35 студенти-роми. Това са хората, които ще дадат кураж и урок по успех на другите. Разбира се, че трябва и да се благоустроява. Нито в Румъния, нито в Албания има такава висока степен за заболеваемост сред ромите. На практика те са изключени от системата на здравеопазването. Митологията, че не боледуват, е абсолютно невярна. И боледуват, и умират по-млади. Умират от хепатит, туберкулоза, кучешки тении, от недоизлекувани банални пневмонии, от недохранване, което е срам за България. 15 процента от смъртността при ромите се дължи на инфекции. Така че трябва да има и благоустрояване, и хигиена, но онова, което ще задвижи всичко останало за мен е образованието.”

Когато някой иска да узаконява незаконни строежи – бъдете нащрек! Не е заради ромите.