Аспарух ПетровПриятели, искам да ви запозная с краткия текст на концепцията за "Нов Модел на Изборния Процес" /НМИП/.
Приемете това, като една от скромните инициативи протеста да излъчи формулирано и постижимо искане, като следваща стъпка, след оставката на правителството. Концепцията може да бъде реализирана с леки промени в няколко закона, което я прави юридически постижима без Велико НС. Концепцията не преследва крайни цели в политическия спектър. Целта е да се ограничи въздействието на вредните явления в политическия живот на България, да се издигнат нови мостове, стъпили на твърд бряг и цялостно да обнови социалната архитектура и функция на обществото, докато все още имаме такова.
Уважаеми съграждани,
изборния процес, трябва да носи на обществото желани и предвидими плодове, а не просто предвидими такива. Мажоритарната система и електронния вот са необходими стъпки, но Относителна Тежест на Избирателния Глас /ОТИГ/, описана по-долу, адресира повече и по-съществени социални и обществени въпроси. Новия модел на изборния процес цели едно много просто нещо - да отрази достоверно една стабилна картина на обществена нагласа в дадения момент на избори. Настоящият парламент не притежава ресурса да разгледа подобно радикално предложение за изборен закон, като НМИП, но наближаващите избори няма да са последните. По същество, НМИП стъпва на две основни упори, а те са:
1. Препоръчан Вот /ПВ/, чрез данъчно облекчение в ЗДФЛ за всеки гласувал. При студентите това може да е отстъпка 10% от такса за обучение във всички ВУЗ в страната, или друга подобна привилегия. Всички учащи и работещи трябва да бъдат изкушени, да отделят този един ден в годината за гласуване, като разбира се част от това изкушение трябва да идва и от осъзнатия смисъл на НМИП.
2. Относителна Тежест на Избирателния Глас /ОТИГ/. Концепцията на това е проста и включва всички граждани на България, като ги отделя в три нива на относителна тежест. Критериите за тези три нива са четири: семейно положение, трудова заетост, образование и възраст. Всяко от трите нива на ОТИГ е съобразено с четирите критерия. Системата работи по следния начин: Трето ниво - гражданите в активна възраст /30-60 години/, които са работещи, семейни с деца и висше образование /най-отговорната част от обществото/, получават коефициент на ОТИГ „3“, или с други думи техният глас се преброява за 3 гласа. В тази група може да бъдат включени, независимо от критерия възраст, граждани с признати заслуги в сферите на култура, наука и спорт. Второ ниво - тези граждани, които са със завършено средно образование и са работещи, или са студенти, или са пенсионери на възраст до 70 години, получават коефициент на ОТИГ „2“. Първо ниво - останалите граждани, които не са постигнали някой от критериите все още, или са на преклонна възраст, получават коефициент на ОТИГ „1“, или техния глас се преброява за един такъв, както сега.
Всичко това е постижимо с допълнение в избирателните списъци, където в таблицата данните за избирателя по четирите критерия са отбелязани и съответно коефициента на ОТИГ в настоящия избор. Всеки гражданин ще може да провери предварително в изборните списъци как е отчетен по ОТИГ, в случай на несъответствие с данните. Самото гласуване ще се извършва чрез електронно устройство в тъмните стаи на секциите, което подобно на електронните везни в супермаркетите, ще има брой бутони съответстващ на броя на партиите и при натискане на бутон ще изплюва лепенка с баркод, която ще се залепва върху попълнената и сгъната бюлетината. Пускането на бюлетината в урната ще се извършва след прочит на баркода с четец, от член на комисията, след което избора на гражданина ще се въвежда директно и на момента в регистъра, по електронен път. Това ще бъде и критерия за валидна бюлетина. Бюлетините в урните ще се преброяват и проверяват за измами в последствие. Достъп до анонимния вот на гражданите ще има само ЦИК. Гражданите, които не държат вота им да бъде анонимен ще могат да го направят публично достъпен и известен.
При една груба аритметика, ОТИГ ще даде около 10-11 милиона относителни гласа, което очевидно ще промени политическата структура. Регистъра, по който се съставят избирателните списъци трябва да е публично достъпен. Тази част от регистъра /поле от таблицата/, в която е посочено кой за кого е гласувал, след избора, няма да е публично достъпна, но всеки гражданин ще може да проверява вота си чрез идентификация с електронен подпис, или парола генерирана след прочита на баркода. Гражданите, чийто избор е сгрешен в регистъра, ще могат да го коригират в три дневен срок след избора. Това намалява степента на анонимност, но увеличава степента на отговорност. По този начин се отваря и възможност за временно оттегляне на избирателния глас, чрез опция в регистъра, в случай на политическа криза и разочарование на гласоподавателя, в следващите месеци след избора. Така партиите ще губят подкрепа в реално време, както и ще могат в добри дни да я възстановяват по волята на своите лични гласоподаватели, през същата опция в регистъра. Временното оттегляне на подкрепа от избирателите на дадена партия към самата нея ще бъде новата форма на протест и тя ще има точно количествено и качествено измерение, както и конкретно послание.
НМИП ще компенсира, до известна степен, недъзите на социалната картина в България. Всички печелят нещо много важно, обоснован стремеж за образованост, информираност и рационално гражданско поведение, с цел придобиване на относителна избирателна тежест. Вместо предизборни кампании с „кебапчета“, насочени към най-слабите и лесни за манипулиране групи от обществото, кампаниите ще се ориентират към реални концепции за образовани и трудни за манипулация граждани. Всеки, който иска и претендира за тежест на своя глас, ще трябва първо да се образова и да си намери работа. Това според мен рязко ще обърне тенденцията сред младите. Никой не иска гласа му да попадне в най-ниската категория. Семейният статус е особено важен критерий за отговорност и съпричастност към социалния живот. Образованието само по себе си не дава достатъчно представителна извадка, защото измерението на проблема е не само в тази сфера. Съвкупността от тези четири критерия е свързана системата, която би формирала оптимално представителната извадка, в която обществото да има шанса да се припознае. При една такава система, съществуващите партии ще трябва да добият „човешки облик“, вместо отново да мачкат най-слабите. Ще бъде възможно нови малки партии да влизат качествено и активно в парламента, когато е необходимо, без да разчитат на огромни субсидии. От своя страна най-слабите няма просто да продават гласа си по демонстративен и арогантен начин, а ще имат сериозен стимул поне да се образоват, за по-голяма тежест на вота си. Най-малкото гласа им няма вече да е толкова ценен, колкото преди. Няма да има толкова нужда от прогнози на социолозите преди изборите, колкото от анализи и изводи след изборите, което ще държи общественото внимание насочено върху конкретните действия на избраните политически фигури, от първите дни напред. Всичко ще се промени, а колко малко трябва да се направи. Гласът на гражданите не само ще се чува, а ще бъде пределно ясно какво точно изразява на всеки избор, редовен или предсрочен. Различни тълкувания на фактите и отчаяно търсене на компетентност и "експертност" не ще намират място в дневния ред.
Приветствам всеки, който разбира дълбокият смисъл на идеята. Важно е КАК избираме, но още по-важно е КОЙ избира! Този, който е избран носи отговорност, но и този който избира също трябва да носи такава!
Ще се радвам на мнение от вас и евентуално подкрепа и развитие на концепцията.