Пулсът на България

Някой трябва да обяви края на това правителство, часа на неговата смърт. От няколко седмици тройната коалиция е политически труп – и опелото е ежедневно. Лъжат се онези, които мислят, че протестите са само протести: те са едновременно и траурно шествие към едно вече бившо управление. Къде тогава се бави оставката? Или БСП вярва във възкръсване? Тъкмо тя ли – някогашната църковна анатема – сега се уповава на чудодейно съживяване?

От днес, за това уродливо триглаво правителство може спокойно да се говори в минало време. Въпрос на дни, на преброени дни. И за това допринесе не друго, а собствената им слабоумност (въпреки триглавието). Не дори назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не дори видимия мерионетен статус на г-н Орешарски. За моя лична изненада не дори назначаването на моя съгражданин Волен Сидеров за шеф на Парламентарната комисия за борба с корупцията, а едно единствено казване от днес сутринта – на същия този отявлен психопат, впрочем навреме измъкнал се от прангите на провинцията, защото там както знаем не си поплюват.

“Протестират само алкохолици и наркомани” – казва нашето неонацистко чедо, чийто клиничен случай намирам за уместно да бъде включен в програмата на всяко висшо медицинско образование и би стигнал, пак по моему, да запълни учебника по диференциална диагноза на психичните заболявания, с който студентите да набавят практически опит. Но да се фокусираме още веднъж върху казването. От думите му излиза, че на улицата има само дегенерати, агресори и екстремизирани хора (макар от тази лъжа и от самото й изричане да се потвърждава, че те са по-скоро в парламента, отколкото на улицата).

Това казване изтече някак в потока от гафове на сегашните управляващи. А е  особено важно, защото представляваопит за подмяна на енергията на протеста, на неговата чистота и спонтанност. Нищо подобно няма на площада – пълно е с майки с колички, млади и образовани българи, на които им се живее тук и сега. Пълно е с мислещи и свободолюбиви хора, които са излезли да покажат отвращението си от безочието на коалиционната мафия. Пълно е със студенти. И с техните родители. И с техните преподаватели - навън този път са семействата. И кучета и внучета, но не Дучето. Да ме прощава контра-протеста на БСП пред НДК, но като че ли там симпатизантите нещо не бяха доразбрали: протеста е през две хиляди и тринайста, а не че ЕГН-то на присъстващите трябва да започва с цифрата две.

Извадете си тапите от ушите, г-н Орешарски! Младо е у нас прохождащото гражданско общество, неукрепнало, нестабилно. Но има яко гърло – и всяка вечер вика под прозорците на Министерския съвет, крещи своята жажда за нормална България. Съветвам всеки зад перденцата на министерските кабинети, който видоизменя или се съмнява в профила на протестиращите, да направи като мен: да се гмурне в анонимното множеството, да усети пулса на това живо тяло, неговата помитаща мощ и неотстъпчива решителност. Това море от вувузели, кречетала, свирки и викове е най-живата и оголена част на България, която трябва да бъде чута. Този пулс отсега нататък ще измерва дали сме от страната на живите или не.

В това трябва да се вслушате, г-н Премиер, а не в затихващите тонове на издъхващата червена коалиция. Сигурно ще боли, но нали знаете как минава – първо посинява, после оздравява. Друг път няма.

Струва ми се необходима и една хроника на недоволството. Един опит да се вгледаме по-задълбочено в лицата на протестиращите, та да спрат да изглеждат като безлично множество, като хокаща тълпа. Това море от хора има своите конкретни съдби:

Яна и Павел, който носеше 3-годишната им дъщеря на гръб. Защо сте тук, питам, защото това не е нашата България, ми отговарят.

Иван, студент 3-та година Европеистика, който каза, че ще идва “всяка вечер до края”.

Мила (Или Милена – написала го е лошо), която излиза по-рано от работа само и само да може да се включи.

Георги Тасев, със собственоръчно ушито знаме.

Ева, майка на близнаци, която беше написала на количката на бететата: “Какво бъдеще имам тук?”

Димитър и неговата приятелка, които заедно носеха плакат с искания.

И още много .. как беше: “алкохолици и наркомани”.

Това правителство е под вода. Морето от хора този път не е само по площада. Понякога е вкъщи – като девета и най-силна вълна: Едвин Сугарев – със здравето и живота си – за това, което всички припознаваме като нашата, а не тяхната България.

27.06.13