Мария ДерменджиеваЕдин от предизборните ангажименти на ГЕРБ беше възстановяване на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в първоначалната й компетентност. Вътрешният министър Цветанов заяви, че вече се подготвят законодателни промени в тази посока, като ще бъде създадена работна група между юридическите отдели на ДАНС и МВР, която да предложи как да отпаднат дублиращите функции на ДАНС. Това неизбежно означава промени и в закона за ДАНС. И предлага прекрасна възможност този закон да бъде усъвършенстван в някои аспекти.
На първо място е важно редица широки правомощия на председателя на агенцията, конкретизирани в правилника за дейността й, да бъдат обсъдени и да намерят място в самия закон. Стига вече с т.нар. поднормативност на българското законодателство - приема се закон, чиито най-важни текстове препращат към правилници, където се залагат различни „бомбички'' или се оставят вратички, улесняващи неизпълнението на дадени разпоредби, ако е изгодно...
Второ, да бъдат приети отхвърлените от 40-ото НС лустрационни текстове, които забраняват на бивши служители на ДС и РУМНО да работят в ДАНС.
Вместо аргумент ще разкажа една история.
На 1.ІХ.1987 г. висши офицери от ДС осъществяват оперативен контакт с възпитателя на полуинтернатната група в базовото 93-о училище Николай Методиев. Роденият през 1960 г. в село Якимово (дн. Област Монтана) Методиев година по-рано е завършил икономическа георграфия в СУ. На тази среща Методиев е вербуван за секретен сътрудник на ДС. Изяснение са му задачите, които изпълнява ДС, уточнени са неговите възможности за сътрудничество по месторабота и местоживеене, уговорен е начинът за свръзка с водещия офицер. В продължение на година той участва в специализирани мероприятия по временно пребиваващи в страната чужди граждани, установява лица, представляващи интерес за ДС и събира уличаващи в стопански престъпления данни за югославяни, които въртят незаконна търговия. Методиев изучава и свои колеги и съседи, за да бъде проверена находчивостта му. През август 1988 г. с него е проведена беседа и той е утвърден за назначаване на щат като офицер в отдел 08 на Второ главно управление (ВГУ). Изпратен е на 12-месечен курс във Висшата специализирана школа на МВР, факултет ДС. След завършване на курса се връща на работа в отдел 08 на ВГУ. Запознат е с оперативната обстановка по турска, арабска и югославска линия, както и по линия на транзита. Започва да изпълнява конкретни задачи по турска линия.
През 1990 г. когато ВГУ се трансформира в Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) Методиев е преназначен в нейния отдел 06. Вече е заместник началник на т.нар. турско направление. Година по-късно НСЗК се преструктурира в Национална служба “Сигурност” (НСС) в рамките на МВР и се създава и Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП, по-късно НСБОП), чийто гръбнак са служители от Шесто управление на ДС за борба с контрабандата на културно-исторически паметници.
Между 1997 и 2001 г. Методиев е началник сектор, после с протекцията на тогавашния главен секретар на МВР и настоящ лидер на най-силната политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов Методиев става заместник-директор на НСС.
В медийното пространство отдавна се носят слухове, че интересът на ДС към Методиев и понататъшното му кариерно развитие не са случайни. Тези слухове се потвърждават от следното изречение в една от справките за него в кадровото му дело, което преди време прочетох. Оказва се, че през 1987 г. Методиев е препоръчан за щатна работа във ВГУ на ДС от тогавашния зам.-нач. на управлението Красимир Саманджиев.
Саманджиев е една от мрачните фигури на прехода. Дългогодишен началник на ДС в ОУ-МВР в Хасково, награден с орден НРБ – ІІІ степен с указ №1313 на Държавния съвет за т.нар. възродителен процес, после началник на 12 отдел и зам.-началник на ВГУ, след промените ръководител на НЗСК и зам.-министър на МВР по времето на генерал Атанас Семерджиев. След напускането му Саманджиев се пенсионира.
Твърди се, че след 1989 г. Саманджиев създава т.нар. кръг „Банкя”, в който събира свои бивши колеги и настоящи бизнесмени, с които е работил покрай ДС. Тук е мястото да обясня, че 12 отдел на ВГУ осигурява оперативното обслужване на гранично-контролно-пропусквателните пунктове, което означава вербуване на агентура сред митническия състав, за да може да се осъществяват т.нар. контролирани пратки – наркотици, оръжие, гориво, цигари, алкохол и т.н. И с тази информация разполага и оперира кръгът „Банкя”. Не е трудно да се досетим какво е влиянието му върху сенчестата икономика и организираните престъпни структури. Няма да отделям място на останалите членове на групата, но това са основно бивши служители на ДС, които впоследствие се занимават с оръжеен и друг бизнес, някои бивши министри и служители в държавни институции като например Агенция „Митници”.
Защо обаче висшият кадър на ДС Кр. Саманджиев препоръчва за работа в ДС неизвестен току-що завършил университета възпитател в столично училище? Отговорът се оказва много прост. Докато следва, Методиев се жени. А тъст му Атанас Демирев, висш партиен функционер в Свиленград, в този период е началник на Свиленградската митница и като такъв е агент на прикритие на 12 отдел на ВГУ, обезпечаващо „скрития транзит” (контрабандните канали). Негов началник по конспиративната линия е именно Саманджиев. И така младежът Методиев преди двайсетина години е уреден заради роднинските си връзки да работи в ДС. А от ноември миналата година той е зам-председател на ДАНС.
Нека сега припомня едни по-актуални събития, за да се разбере по каква причина се занимаваме с Николай Методиев.
През 2006 г. по една случайност на КПП Свиленград са засечени турски граждани, които пренасят голяма сума пари. В ГДБОП се открива разработката под кодово име „Лиана”. Тъй като според опозицията в 40-ото НС тази разработка осветява начини, по които се пълнят черни каси на партии от тогавашната управляваща коалиция, през октомври миналата година в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред във връзка с "Лиана" бяха изслушани главният прокурор Борис Велчев, уволненият зам.-председател на ДАНС и бивш шеф на контраразузнаването Иван Драшков и бившият директор на ГДБОП Ваньо Танов. Присъствалите на заседанието депутати разказват, че изслушването на Иван Драшков и Борис Велчев не е внесло кой знае каква яснота по темата. За сметка на това фактите, разказани от Ваньо Танов, сглобили частично пъзела около разработката. От неговите думи се разбрало, че в „Лиана” става въпрос за организирани корупционни схеми за печелене на проекти на Министерството на земеделието и храните (до 2007 г. Министерство на земеделието и горите) и на министерството на околната среда и водите. Не е тайна, че по време на последните две правителства тези министерства са контролирани от ДПС – министри са съответно Нихат Кабил и Джевдет Чакъров. В разработката има и конкретен пасаж как от замяна на гори в Тревненския Балкан 380 хиляди лв трябва да отидат за БСП, а 168 хиляди лв за ДПС. Танов свидетелства също, че разработката е провалена заради изтичане на информация от висшето ръководство на МВР към бизнесмени - обекти на разработката, за което той бил докладвал на главния прокурор.
Впоследствие в парламентарната комисия са изслушани и председателят на ДАНС Петко Сертов (също бивш офицер от ВГУ-ДС) и бившия министър на МВР Михаил Миков. От тяхното изслушване става ясно, че разработката „Лиана”, започнала през 2006 г., през февруари 2007 г. е прехвърлена от ГДБОП в НСС-МВР и е замразена. Според неофициална информация разработваните лица са около десет, някои от тях от български произход, други от турски.
Кой кой е по това време? Директор на ГДБОП е ген. Ваньо Танов, вътрешен министър е Румен Петков, директор на НСС е Иван Драшков. Оперативното дело „Лиана” е предадено на НСС по устно разпореждане на Р. Петков с аргумента, че в него се следят обекти, представляващи интерес за контраразузнаването. Резолюцията е подписана от ген. Танов. В неофициален разговор бившият директор на НСС Иван Драшков споделя, че Петков му нарежда да възложи по-нататъшната работа по „Лиана” на своя ресорен отдел в НСС, защото нямало никакво основание ГДБОП да се занимава с протичащите в разработката турци. А шефът на т.нар. турско направление в НСС, както вече споменахме, е Николай Методиев.
Така разработката „Лиана”, резолирана от Иван Драшков, попада в отдела на Методиев за работа. Работата по делото обаче е замразена, както става ясно по-късно. Когато депутати от опозицията повдигат въпроса за това дело през 2008 г., НСС вече е в част от новосъздадената ДАНС, Драшков е неин зам.-председател, Методиев е в главна дирекция „Вътрешна сигурност”. Твърди се, че при извършената първоначална проверка папката „Лиана” е намерена в служебната каса на Методиев. Дори да е преувеличена тази информация, факт е, че от момента, в който Методиев получава делото, по него не е работено. Причините за това трябва да се търсят в отговора на крилатия въпрос cui bono, т.е. кой има полза?
След уволнението на зам.-председателя на ДАНС Драшков през ноември м.г. неговото място заема Николай Методиев. С други думи вместо Методиев да бъде разпитан защо е прекратена работата по делото „Лиана”, той е повишен.
Така и парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен на 40-ото НС не получи достъп до справката по „Лиана”. Възможно е сега разнищването на случая да продължи.
Но не това е най-важното. В разказаната история съмненията за политическа поръчка са неоспорими. А заместник-председателят на ДАНС Николай Методиев пък е очевидно зависим от връзките си с бивши кадри на ДС, които покровителстват или участват в настоящи бизнес схеми.
Колко ли още служители в ДАНС са в подобно положение на зависимост? По неофициално потвърдена информация в момента в ДАНС работят почти 550 бивши кадри на ДС!
ГЕРБ сега получава първата възможност да докаже намеренията си за добро управление. ГЕРБ трябва да приложи лустрация в ДАНС като политически инструмент за борба с организираната престъпност и корупцията.