Съботни размисли

Таня Стоянова

Чудех се как да характеризирам за себе си случващото се всяка вечер по улиците на София.
То не прилича на митингите от 90-та година, когато отивахме по площадите, за да чуем своите, припознатите от всички ни лидери, изявили се и утвърдени в продължение на дългите, очертавалите се като безкрайни години на тоталитерния гнет. Тези лидери, не по свое желание, а по стечение на различни обективни и субективни обстоятелства, бяха изпълнявали ролята на изповедници, на наставници, на упование и на духовни водачи. Те имаха своето подобаващо място в сърцата на всички.
После, било поради невъзможност да се действа по друг начин, било поради единствен изход за спасение на народа от гладна смърт, подобно на попадането на еврейския народ в Египет, хората се озовали в положение на робство (не като тоталитарния Содом и Гомор, но пак руско робство) - наложили им непосилни задължения, и те дълго се опитвали да се измъкват и това ги заблуждавало, че не са съвсем поробени, докато изплъзването станало невъзможно, тъй като незаконната дан започнала да се прибира през сметките за ток и парно.

Тогава хората се опомнили и през февруари 2013 понечили да се освободят. Но езическите джелати на фараона били готови и пуснали в медиите потеря, която да замаже истинското положение. И успели. Размили исканията, очернили пречкащите им се водачи, посочили други виновници, пуснали кръв на паважа и населението се прибрало по домовете, макар и със смесени чувства - нито като безпорен победител, защото вътрешният глас му подсказвал прецакване, но нито и като съвсем поразен, тъй като то открило в себе си неподозирана мощ, по-скоро - някак забравена през дългите години на робство.

Нещо се било пробудило необратимо в населението и това било сигурното осъзнаване на силата на обединението и общите действия в борбата за освобождение. Консолидацията на масите надхвърляла числено и всякак потерите, и макар че имало нови опити за озаптяване, нещата станали неудържими за робовладелците в мига, щом дръзнали да покажат отново истинското си лице, което станало още през юни 2013. Опитите за бягство тутакси се възобновили - този път многократно по-масово. Потерите се наострили в бойна готовност, но и до сега не знаят откъде да ударят. А народът обикаля ли обикаля, като 40-годишното обикаляне в пустинята.
Какво следва в притчата: сваляне на скрижалите с 10-те Божии заповеди от Моисей и приемането им за насъщни; измиране и на последния роден в робство, избиране на нов водач, чак тогава е намирането и заселването в Обетованата земя.
А дотогава има още много безплодно обикаляне като в пустинята из улиците на София, още много роптаене, дори набези на фараона, ако не затворим завинаги подстъпите на потерите му през Червено море.