АЗ НЕ СЪМ…

Аз не искам оставката на българското правителството изобщо, а конкретно на правителството на Орешарски защото разбирам, че то е независимо единствено в смисъл, че нищо не зависи от него. И това не означава, че и утре бих протестирал срещу всяко българско правителство, просто само срещу онези, които решат да паднат под минимално изискуемия морал в политиката. Мога само да съжаля премиера - дори и да са му останали някъде трошици съвест или чест, той не смее да се погледне и това го изяжда отвътре, карайки го да се държи като зомби на каишка.

Аз не протестирам срещу парламента по принцип, а срещу този конкретен парламент, който неуморно доказва, че няма невъзможни граници за прекрачване и няма принципи, които да не могат да бъдат нарушени, когато става дума за власт и пари. И това не означава, че утре няма да уважа вота на другите избиратели, стига той да не е подменен чрез безпринципно коалиране с единствена цел оставане на власт. Мога само да се извиня на гласувалите за БСП, ДПС и Атака, чиито вот очевидно беше продаден за много пари, тъй като от своите „народни” избраници те няма да получат такова извинение.

Аз не скандирам срещу БСП като партия, а срещу нейната върхушка, която стиска кокала с нокти и зъби, без да се свени, че стотици хиляди обикновени членове и симпатизанти се срамуват виждайки как Пеевци плащат на Сидеровци за да може „тяхната” партия да управлява „в името на народа”. И това не означава, че утре пак бих скачал срещу „червените боклуци”, ако тази партия успее да почисти черното колективно петно, което вождове те и беочливо продължават да размазват. Мога само да напомня на малката групичка „непослушковци” в БСП, че няма цел, която да оправдае средствата за нейното постигане. Ако нямате черта, която никога няма да пристъпите, значи сте готови на всякакви компромиси.

Аз не протестирам срещу ДПС като движение на етническа основа, протестирам срещу арогантността, с която неговите лидери се държат като еднолични собственици, експлоатирайки етническите и религиозни страхове на стотици хиляди отрудени и свестни хора. И това не означава, че някога бих викнал „Долу турците!”, защото противопоставянето и омразата подхранват разделянето, а изслушването и уважението могат да ни обединят, тъй като ние нямаме какво да делим освен общите ни ценности. Мога само да въздъхна тежко заедно с тях и да помълчим с вярата, че Аллах вижда всичко и накрая ще отсъди всекиму каквото е положено.

Аз не крещя срещу Атака като естремистка националистическа партия, въпреки че душата ми крещи срещу арогантното и извратено поведение на нейния едноличен фюрер. И това не означава, че някой ще викне „Долу Атака!”, тъй като само съчувствие и свободни разговори биха могат да помогнат на заблудените и членове, ако те желаят да разберат къде са сгрешили. Мога само тихо да поседя заедно с тях на гроба на този политическия труп и да си пожелаем да не възкръсва дори и в деня на Страшния съд.