Тя

Красива е.

Не престават да я пожелават. С похот в очите и лиги от устата, да я обладаят мечтаят. И ако им падне... Ох, ако им падне... както сега... от засада, с изненада, в гръб. Свалят я на колене и отзад...

Само че този път ги стисна за топките. И заскимтяха с фалцет: „Беше грешка, не предвиждахме такава реакция.“

Грешка било, разбрахте ли? Това, че не преценили възможната реакция било грешка, а  не изнасилването. То си било наред. Та само да ги пусне, да се съвземат и ще се поправят. Веднага. Ето, обещават, че повече не ще се повтори. Още утре, зад ъгъла, в тъмното... ще са добре подготвени за всякаква реакция. Въоръжени!

Обаче това ще е утре, а сега да ги пусне, нали се извинили...

Извиниха се, не чухте ли? „Извинявам се!“ – смотолеви с досада един онзи ден. „Извинявам се!“ – скръцна със зъби друг вчера. „Извинявам се!“ – тропна с крак днес трети... Те не знаят, че извинението е другото име на прошката. Тях не ги учат, че може да им го даде само онзи, чиято чест или достойнство са накърнили. Че първо трябва да се помолят, за да го получат. Те са някакви ГМО, самоопрощаващи се.

Ама какво иска ТЯ, бе? Мамицата й лумпенизирана! Морал? К'во беше т'ва? Ето, освен "Извинявам се!" и няколко банкноти й даваме, да си плати тока. Толкова я уважаваме, а ТЯ - недоволна...

...и красива.

...

Не пускай топките, мила! Не пускай!!!