Иво Инджев, http://ivo.bg/В българския език думата демагог получи нови измерения чрез състезанието на дете крила на руската пета колона и нейните говорители, надпреварващи се по демагогстване със следното степенуване: демагог, атакист, социалист. Именно в този ред.
Бившият дългогодишен говорител на БСП и сегашен министър на отбраната Ангел Найденов показа, че е готов да отбранява незащитими позиции с нещо, което е повече от демагогия. За да принизи значението на бунта на гражданите срещу руската тройка във властта той смали „бройката” на протестиращите на няколко хиляди и увеличи оценката за митингуващите при предишното управление на 100 000 дневно.
Но това беше най-малкото му словоблудство в днешното телевизионно интервю по Би Ти Ви, в което той показа, че има много начини да се демагогства и БСП ги владее всичките.
Вместо да каже простичко, че партията му не иска да се съобрази с настроенията, подкрепяни от 85 на сто от гражданите в България (одобряващи протестите, но без физическа възможност да участват едновременно в тях, разбира се), Найденов избра да каже, че БСП „няма нагласата да чуе исканията за оставка”.
С това Найденов найде „любезната формула” да зашлеви още веднъж недоволните българи- да си викат, колкото си искат, но кожата на столетницата е дебела колкото ушната й мембрана, тъй като слухът й за истината е удобно закърнял.
Найденов изкатери следващия връх на арогантността в оценката си за безчинствата на кворумния си благодетел Сидеров с намеци, че той и преди е нахлувал в медии ( но не е бил санкциониран- т.е. какво толкова, изнасилвачът си е изнасилвач, пазете си булките). Но макар това да не можело да бъде толерирано от политическа и гражданска гледна точка, което било и мнението на Местан и Станишев, все пак не трябвало да очакваме те да излязат със специална декларация по въпроса.
Найденов заби победно червеното знаме в трупа на отсъстващия от студио враг, развял бялото знаме през февруари, като стъпи върху него с обвинението, че за поведението на Сидеров са виновни от ГЕРБ, които отсъстват от залата в Парламента. Това е още един любим метод за оправдаване на изнасилвача, за когото носенето на къси поли е основание за престъплението му.
Говорителят на руската тройка Волен Сидеров обаче не му остана длъжен от собствената си телевизия и собственото си предаване се опита да надскочи собствения си исполински ръст на великан в демагогията. Освен че продължи с истериите си на сексуална основа, атакувайки нецензурно журналиста Сашо Диков, говорителят на сегашната власт (какъвто го видяхме да се изявява пред смълчаните в негово присъствие другари Местан,Станишев и Миков на съвета по сигурността при президента Плевнелиев), той запокити от екрана поредната си колективна обида с измислици за тарифите за семейно участие в протестите.
Сидеров, който не е известен с принос в решаването на демографската криза, се подигра, че на майка с дете се плащало по 120 лева за участие в митинг, а ако имало и баща-давали по 200 лева.
На този хвърлен камък може се лекота да се отговори с камъните на расизма му. Защото, ако беше вярно, ромските семейства щяха да залеят отдавна София, Сливен, родния му Ямбол, Пазарджик, Пловдив и т.н.
В класацията този път все пак поведе със силната си изява баткото на атакиста със слабите ангели. Защото Ангел Найденов демонстрира висш пилотаж в професията на демагога с обещанието със задна дата: „може би” Сидеров нямало да получи поста шеф на комисията по етика, ако ГЕРБ са го били пожелали!
Честито на победителя над Сидеров във временното класиране в натягането пред началника им!
А когато воплите на недоволството пробият дебелашките мембрани на чуваемостта зад стените на властта и стигнат до главния мозък на триглавата ламя, ще доживеем той да отмени заповедта „Москва е зад нас, нито крачка назад”!
Този път отстъплението на петата колона няма да е тактическо, както през 1989-та, а окончателно.
Спуканите тъпанчета на столетницата ще означават проглеждане за хиляди българи, излекувани от идеологическата геронтофилия.
Тези другари, които се правят на глухари, много добре разбират това и се опитват да надхитрят историята още веднъж на принципа „ граби и бягай, а после ще му мислим”. Така обаче радикализират популярната песен от предишни протестите „Вдигни очи”- просят си хората да запеят срещу тях рефрена „ Вдигни ръце”!