БСП - стремглаво назад

Правителството си отива. Оттеглянето му е въпрос на съвсем кратко време. Знаят го протестиращите, макар да се дразнят, че властта запушва ушите си. Знае го и правителството, макар хич да не му се ще да го признае.

Поради безвъзвратно загубената връзка с действителността днешното политическо представителство е обречено на рекордно кратък живот. Безпрецедентното назначение на Делян Пеевски недвусмислено показа, че управляващите живеят в свой измислен свят с вътрешна логика, неразбираема за гражданите. Още по-шокиращ обаче е фактът, че те категорично отказват да излязат от него въпреки тежката необходимост от адекватна реакция.

Реакция, която не липсваше по време на предизборната кампания, когато БСП говореше разумно и привлече нови, нетипични гласоподаватели. Вероятно това до голяма степен заблуди много хора, че "Партията" се е променила. Взела си е поуки от миналото и е помъдряла с течение на времето.

Столетницата обаче си е все същата

Веднъж получила власт, не умее да я ползва, за да управлява. Прави грешка след грешка, докато всяко нейно действие не се превърне в автогол. И за пореден път показва, че властта не е нещо, с което лесно се разделя.

След първоначалното стъписване, довело до оттеглянето на Пеевски, мандатоносителката получи шанс да осмисли сблъсъка си с действителността, да стане адекватна на ситуацията. Направи обаче нещо съвсем различно. Активира стара, от десетилетия позната стратегия – прокарване на разделителни линии в обществото. Бедните срещу богатите, образованите срещу не толкова образованите, младите срещу възрастните. Гладните и нeщастните срещу осигурените и самодоволните.

Гласовете, вещаещи класова борба 

породена от неравенство, се множат ежедневно. "Кои са хората на протестите? Говорим си за умните, образованите, за по-заможните в София. Ами нали точно техните данъци искаме да вдигнем?... Открай време това е формата на класова борба всъщност", заяви Антон Кутев, бъркайки гражданското възмущение на протестиращите със социално недоволство.

Тази грешка, преднамерено или не, прави и правителството от самото начало на протестите, като говори за 5% намаление на цената на електроенергията, вместо показно да налага почтеност в политиката си. Свидетелство за това са и думите на Михаил Миков, който обвини големите играчи в енергетиката в подклаждане на сблъсъци пред парламента. Към това обяснение за антиправителствените протести се присъедини и Кутев с думите: "Естествено, че ще отнесем големи критики и протести, защото е засегнат голям частен интерес. Става дума за чиста форма на класова битка".

През последните дни наблюдаваме усилие случващото се в центъра на София да бъде обезсмислено и омаскарено. Имайки предвид традицията на БСП, въпрос на време е да чуем призив страдащите да се изправят срещу "ситите".

През юли 1990 година председателката на "Съюз на ТКЗС" Радка Налбантова се закани да докара земеделски машини в столицата, за да измете излежаващите се по жълтите павета, докато съвестните жънат, защото "София не е България". Хляб няма, защото чорбаджиите и изедниците си правят банички от брашното на народа, пък обясни министър-председателят Жан Виденов през 1996 г. "Протестиращите пред парламента не са гласът на гражданите", заключи неотдавна лидерът на левицата Сергей Станишев. "Много български граждани не са на улицата, но са готови да излязат на улицата, но с различна теза" – допълни той многозначително.

В доказателство на факта, че обществото и управляващите живеят в паралелни светове, малко след думите му проправителственият протест пред НДК събра 100-ина души. Въпреки това властимащите последователно и драматично подценяват гражданите и категорично отказват да вникнат в исканията на обществото. Така и не разбраха, че всеки протест е различен, колкото и прилики да има с предишния.

Днес протестиращите не повтарят, а продължават битката на родителите си от началото на прехода. Те обаче имат новите технологии, образование по европейски стандарти и емоционалност, неувредена от комунизма. Знаят, че родителите им се пребориха за достъпа им до тези придобивки и въоръжени с тях, сега те са навън, за да защитят усилията им и извоюват бъдеще за своите деца.

Това поколение не вижда смисъл да прибягва до ръмженето, характерно за ХХ век, защото е пораснало свободно. Вярва в себе си. И именно това вбесява жлъчните му критици, ненамиращи точната тактика за обезвреждането му.

Замръзнали в миналото

тези критици остават в капана на класовата омраза. Много е лесно – твърдят те – протестирайки да се разхождаш в топлия летен следобед, когато получаваш европейска заплата. Но проблемът не е в съществуването на неравенство, а в липсата на справедливост. Единственото необходимо равенство е това пред закона. Защото, ако справедливостта е удовлетворена, дефицит на равенство не би могъл да съществува. Напротив, когато има справедливост, различията са двигател за развитие на обществото. Както казва Аристотел по този повод: "Никоя държава не може да съществува, ако е съставена от прекалено еднакви хора."

Гражданският протест не се интересува от сезона. Дали той се проявява, когато навън прехвърча сняг или когато слънцето безмилостно нагрява бетона, е без значение. Нужно е да избереш себе си, съзнателно да се изправиш пред света и да отстояваш позиция.

Не е странно, че се прави опит за дискредитиране на протестите.

Правителството си отива 

с последени отчаяни усилия да се задържи поне още малко. Учудващото е, че за целта използва толкова елементарни трикове. Статуквото е замръзнало някъде назад в миналото и в съзнанието на управляващите си проправя път призивът от времето на Александър Стамболийски: "Грабете, братя, буци, бийте гражданята!".

С всяка следваща крачка властимащите се отдалечават от настоящето. След получаването на мандат за съставяне на правителство БСП ни напусна и тръгна стремглаво назад. Минавайки през опита за назначение на Калин Тихолов и замяната му с неговия съсед по бюро; връщането на кадри от бившата ДС в редиците на дипломацията; и отнелото 15 минути провъзгласяване на Пеевски за шеф на ДАНС, левицата стигна до пролетта на 1848 година, когато от печат излиза "Манифест на комунистическата партия". Първото изречение в първата глава на това произведение гласи: "Историята на всички досегашни общества е история на класовите борби".

Как и защо БСП сама си причини това 

е въпрос без категоричен отговор. Да се твърди, че "10 - 15 хиляди човека не са хората" е необяснимо и неразумно, особено при положение че социологически проучвания показват безпрецедентна 85%-ова подкрепа за протестиращите. Това поведение е обяснимо единствено чрез дефиницията на Айнщайн: "Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, очаквайки различен резултат".
 
Хората по площадите разбират това и са далеч от класова борба. Те живеят не в класи, а в общности. Те са толерантни и солидарни, без да са леви. Самостоятелни и предприемчиви, без да са алчни десни капиталисти. Те са граждани на 21-ви век.

Когато техните родители започваха своя бунт, танковете не дойдоха. Не пристигнаха и комбайните на Радка Налбантова, за да ги изметат от жълтите павета.

Днес обаче идват предсрочни избори – отново. Оптимизмът за това, което ще ни донесат, е ограничен. Но каквото и да стане, гражданите ще запазят придобитата си бдителност. А това е повече от добра новина. Това е гаранция, че няма да позволим миналото да се повтори.