70 години след Ялта - пак в прегръдката на Москва

На 28 юни 2013 г. на пресконференция в Баку консорциумът "Шах Дениз" обяви избора си в полза на Трансадриатическия петролопровод (ТАП). Изборът, както посочват и анализаторите на Стратфор, е плод на договорка между Баку и Москва, с поддържаща роля на компаниите "Бритиш Петролеум" и "Статойл". Своя роля за това изигра и пасивността на ЕК и на САЩ.

Не случайно правя сравнение с разделянето на Европа със споразумението в Ялта от 1944 г. Близо 70 години след като британският премиер Чърчил постави България и другите страни в Централна и Източна Европа в зоната на влияние на Съветския съюз, британската компания "Бритиш Петролеум" остави Централна и Източна Европа в

газовата прегръдка 
на "Газпром"

Трудно може да се очаква друго поведение от компания, която намира сътрудничеството с Русия за единствената спасителна възможност да се справи с десетките милиарди искове на засегнатите от разлива на петролната сонда в Мексиканския залив. За никого не е тайна и че Москва упражни откровен силов натиск, дори шантаж върху азерското ръководство.

Но какво бъдеще има ЕС или НАТО, ако външна сила може да наложи своите интереси във висша сфера на европейската и националната енергийна сигурност и в ущърб на страните от Централна и Източна Европа? Какво бъдеще има единният европейски газов пазар, ако в него има запазени сфери за "Газпром" и неговите интереси имат приоритет над интересите на потребителите в Централна и Източна Европа?

Не е ли това класически пример за картелни споразумения, които пряко и косвено водят до ограничаване на конкуренцията и до устойчиви ценови разлики дори в съседни пазари. Преценете сами в каква степен "Южен поток" и ТАП взаимно се допълват в степен, в която може да се говори за договорки, противоречащи на европейското антимонополно законодателство и регулаторни практики.

Киетил Тунгланд, изп. директор на ТАП, недвусмислено заявява в интервю: "Проектът "Южен поток" изобщо не пречи на нашите планове. "Газпром" неотдавна обявиха решението си да изключат опцията за южно крило на "Южен поток", което по замисъл трябваше да мине през Гърция към Южна Италия, тъй като ние планираме да доставим газ в този район."

Това е класическа схема за разделяне на пазара, която има пряко влияние върху цените, конкуренцията и пазарните позиции. Европейската комисия в момента е открила процедури и разследва за монополни практики "Газпром", "Бритиш Петролеум" и "Статойл". Последните развития само усилват подозренията в тази посока.

ЕК трябва да си върне контрола върху европейския газов пазар и да насърчи истинската конкуренция и либерализация, а не сделки, които го разделят на регионални пазари с различни правила. Ясно е, че не става въпрос за избор по бизнес модели и обективни критерии.

Опцията ТАП 
не е по-евтина

защото никой не отчита стойността на Йонийско-Адриатическия газопровод, нито на допълнителната инфраструктура и разходи в самата Италия, тъй като отсега е ясно, че пазар за този газ в Южна Италия няма. Не се отчитат и разходите за изграждане на допълнителни газохранилища по трасето в Гърция и Албания. Не става дума и за по-високите цени, които имало в Италия.

Няма никаква бизнес логика в това да продаваш природния си газ във високо диверсифицирани пазари като Гърция (зависимост от руски природен газ малко над 51%) или Италия (40%), при това с много алтернативни конкурентни доставчици и ниска еластичност на потреблението, докато в Централна и Източна Европа алтернативните доставки са като вода в пустиня. А елементарна справка в историческите таблици на цените показва устойчиви равнища и по-високи цени спрямо Италия и Гърция.

Новото разделяне на Европа, направено чрез избора на ТАП, ще има далечни последствия за цяла Европа. Защото за България и другите страни в Централна и Източна Европа остават по-високите цени на природния газ, по-трудните условия за възстановяване на икономиката, трънливият път на самоограниченията и финансовата дисциплина, докато се опрощават милиарди и се насърчава управленско безхаберие в други страни.

За този избор в ущърб на България, както и преди 70 години, значителен принос имат и българските управляващи. И особено онези, които с постоянните си кренове на Изток, с неспособността си да заявят на висок глас и отстояват националните интереси, с техния непремерен патос по отношение на шансовете на "Южен поток" спрямо "Набуко Уест", вероятно са понижили градусите на ентусиазма за стратегическа подкрепа на България.

Особено когато залозите са високи и трябва да се засегнат жизнени руски интереси. Но както казва българския народ - всяко зло, за добро. Вече нямаме илюзии и трябва да разчитаме на собствените си сили и на енергоресурсите, които са под наш контрол - конвенционалния и неконвенционален добив на природен газ.

В дългосрочен аспект това може да окаже много по-благоприятно въздействие, отколкото ефектът от алтернативните доставки на природен газ от Шах Дениз чрез същото толкова ненужни посредници, каквито бяха до този момент и посредниците с "Газпром".

Руският газов монопол и консорциумът "Шах Дениз" сключиха сделка за сметка на Централна и Източна Европа - очакваме реакцията на Европейската комисия.