За свободата – свободно!

Това не е опит за оценка на миналото, нито пък опит за проекция на бъдещето, а е просто мнение, основано на споделени впечатления, разкази, слухове, оценки и изводи от онова и това време....

 

Смея да твърдя, че преди 89-та хората са били лично свободни. Въпреки, че не съм живял в това време активно и съзнателно, т.е. въпреки моите 28 години, знам че хората тогава са се чувствали добре.

Има хора, обаче, според които тази моя теза е абсурдна. Толкова абсурдна, колкото сигурно е представата им за затвора по време на демокрация изобщо. Вярно е също, че именно съществуването на тези хора по онова време пречи да се направи генерален извод за периода изобщо, какъвто аз правя. Да, но е и вярно това, че те които и ще ме заплюят, са били малко, на фона на населението на България. Тогава.......?

 

Поколението българи, за които ще говоря сега, са над 50г. Виждам ги, чувам ги, преди 89-та са били по-свободни, отколкото са сега. Не харесват това настояще. Затова пред тях горното твърдение няма нужда да се доказва. Те го знаят. Тезата ми е насочена към другите. Онези, които донесоха, вярваха и живеят днес в свободата, донесла новите ценности – в обществен, икономически, финансов план.

 

 

За тези, които ще ме заплюят веднага (борещи се и жертвали със сигурност много стария режим и ред да го няма) ще помоля да си вдигнат дясната ръка с пръстите нагоре, леко разперени, но успоредни все пак и да погледнат през тази ръка. Преди да продължа, се извинявам за простия алегориен апарат за онагледяване на идеята, с който си служа, но....... Ето това е техният (на всички вас) живот преди 89-та със старите порядки и ценности, т.е. шаблона в който живеят, формата през която са гледали живота тогава. А сега, ще помоля да си вдигнат и лявата ръка отново с разперени успоредни пръсти, но вече ръката да бъде поставена хоризонтално. Успоредно на пода.

 

Това е демокрацията, новото време, в което живеем сега, и така вече 23 години. Новите ценности и отношения. Новият шаблон и форма на света. Така, последно поставете двете ръце една пред друга - хоризонтално разперените и вертикално разперените пръсти. И погледнете през тези ръце. Сега какво виждате? Решетка, .....нали..! А символ на какво е тя? Затвор.... и производните му асоциативни категории - лишаване от свобода, престъпление, съд, наказание.....

 

Е, така се чувстват болшинството от хора сега - налагайки им се да живеят и в двете епохи. На комунизъм и демокрация. Те се чувстват осъдени. Наказани, сякаш извършили престъпление? Затворници в собствените си тела, в общественото мнение, в публичния дневен ред. И не говоря за бедните, за пенсионерите, за болните.....Това са образованите, успешните, кадърните българи дали нещо на/изградили държавата си, на обществото, на идеята за общност.

 

Преди 89-та също има решетки – онези разперени вертикални пръсти на ръцете, но поне през тях е можело да се мине. Сега, идвайки демокрацията, това е невъзможно. Решетката е завършена, здрава, истинска. Да се надяваме, че младите, които сега живеем в това време и не видели вертикалните решетки, а само хоризонталните ще имаме шанса, действайки, да не се озовем зад такива вплетени линии, зад решетки....

 

Продължавам да упорствам. Добре, ще кажат онези борещи се и реализирали промяната (при равни други условия) от 89-та, ние винаги сме гледали на света през хоризонталните пръсти, дори и най-вече преди 89-та. Ние винаги сме имали и сме я носили свободата вътре в себе си, мечтали сме и сме искали тя да бъде за всички, за всеки. Да, искайки хоризонтални линии, сме били затворници в този режим където властваха вертикалните линии. Осъзнали сме го. И това осъзнаване всъщност носи усещането за затвор.

 

Добре, мисля си аз, ама може ли веднъж наложени едни вътрешни решетки да бъдат разбити? И кой е в състояние да го направи? Няма как един път затворник, след това свободен след 89-та. Първо е свободата и после решетките. Винаги порива към свободата води до решетките (и то външните, реалните), не обратното. Не е ли и това истинската свобода – тази, която завършва с решетки, а не тази която е след решетките? Защото порива към затвора не носи свобода? Ако носеше всички щяха да бъдат затворници. А порива към свободата нямаше да завършва с решетки, т.е. свободата нямаше да е истинска.

 

Има и друг вид дефиниция. Кога свободата ще означава стремеш да избягваш затвора, престъплението, наказанието? И респективно кога затвора ще означава стремеш да избягваш свободата (за другите)? Отговаряйки си сам на първия въпрос и препращайки към ежедневието ни не е ли това съвременния вариант на депутатството и по-точно идеята за него – ако съм престъпник и имам стремеш да избягам от наказанието, то получавам желаната свобода (свобода-имунитет) след като стана депутат. Относно втория въпрос – когато даден конфликт се заформи между две силни и противоречиви личности или групировки в бизнеса и политиката, у нас той се решава чрез съдебната система. Като чели само тогава тя проработва ефективно, разчиствайки пътя за „свободно” действие на едната личност/групировка. По това – толкова. Нека се върнем към основната идея.

 

Да приемем, че вчерашните разбунтували се затворници са станали свободни днес. Наложили са се хоризонталните линии и те са официалните. То какво става с тези, които харесват и искат да живеят гледайки света през вертикалните такива. Да, сега довчерашните свободни, се оказват днешните затворници!

 

Трябваше ли обаче те по време на събитията, а и след това от 89-та да защитават свободата си? Да се опитат да избегнат днешния затвор. Тогава щеше ли да стане гражданска война между свободни и затворници.

 

Питам се и още нещо в тази връзка – респективно защо вчерашните затворници са се оставили да бъдат затворници по онова време? Защо не са се опитвали да продължат да бъдат свободни, да избегнат затвора? Ами трябваше да направят други затворници, за да освободят себе си.

Да, и вчерашните и днешните затворници все пак са живяли на свобода, по различно време обаче. Изводът - Няма само свободни и само затворници в едно общество – било то демократично или авторитарно управлявано и устроено. За разлика обаче от времето и пространството, когато щяха реално да бъдат затворници, опитвайки се реално да запазят свободата си.

 

Кое може да накара тези ръце да хванат здраво решетките и да ги изтръгнат....?

Днес, основният проблем в България е липсата на единство и общностно мислене. Критично важен израз на това всеобщо не е самото наличие и развитие на гражданското общество като такова, а изграждането на воля и обединение за общи действия. Проблем е, че в днешна България общността не е способна да защити обществения/общностния интерес от този на единицата, индивида. Личният интерес изпревари появата на общия. Или по-точно общият интерес бе убит първи.

 

Оказа се, че повечето така наречени незаконосъобразни сделки и трупане на капитали през прехода май са станали по чисто легален начин, на гърба на общността. Резултат от поетия от индивида бизнес риск и непоетия от обществото риск за запазване на общите правила. За съжаление Общото се асоциираше в недалечното минало със социализма и равните права, но истината е много далеч от това разбиране. И настоящето го доказва. В резултат на всичко това - общността като такава не съществува първо, и второ – тя не може вече четвърт век да създаде необходимите институционални механизми за защита на общия публичен интерес. Затова в бъдеще е необходимо след като опитаме да създадем общността, да създадем и Общото правило. След това трябва да дойде и механизма за защита на личния/индивидуалния интерес. И съответно тогава да дойде и самият личен интерес, разбира се.