Егоистична позиция

Според управляващите и приближените им медии първо нямаше протести. После бяха малобройни. После протестиращите бяха докарани от Монтана. После им беше платено да протестират. После бяха агресивни. После се оказаха интернет-лумпени. Сити и надменни. Но пиещи бира и седящи по тротоарите. После защитаваха енергийни лобита. Стана ясно и че получават над 4500 лв. заплата. Но им плащат по 140 лв. да протестират. Но са реститути и рентиери. И все пак са малобройни.

Аз съм 17-ти ден на протестите (с 3 пропуска), 17-ти ден са там и много мои приятели и познати. В реалността 17-ти ден хората на протестите не са променени. И искат да покажат нетърпимостта си към политическата арогантност и дебелоочие (също и дебелокоремие).

В същото време разни сульовци продължават да извършват глупост след глупост. Списък няма да давам, че е дълъг и ще стане скучно. Ще ги обобщя като: масови назначения на хора с тъмно/съмнително минало, които изобщо не са експерти в областта, в която ги назначават; лобистки решения, закони и закани (пушене – Булгартабак, хазарт – Еврофутбол; разпределение на пари в банки – КТБ); антидемократични намеци към медиите и обществото.

Пак в същото време в Европа започват да гледат много строго на прикриваната подкрепа за кабинета на анти-европейска партия, на липсата на адекватни назначения. Инвестициите в момента са спрели, агенциите дават негативни оценки на инвеститорите, а дори се е заговорило (надявам се да е било спекулация) за замразяване на членството ни в ЕС.

Но много хора – от политици до таксиджии – повтарят мантрата, че трябва да се даде време на правителството да реализира важни мерки. Днес реших да разгледам тези мерки подробно (един вид да дам шанс и аз на кабинета). Свалянето на цената на тока с 5% ще доведе (според експерт) до 25% поскъпване през зимата. Намаляването на младежката безработица става чрез закон, в който става дума за данъчни облекчения при даване стипендии, който според мен изобщо няма да работи, защото фирмите нямат особена полза от него. Индексирането на пенсиите по „швейцарското правило“ също изглежда някаква недобре изкопирана мярка. Увеличаването на майчинските е дребна промяна, която наистина ще има ефект върху някои хора и би била от помощ на родителите, но дали има пари в бюджета?

Но това, че някакви нагли и същевременно некадърни хора обиждат интелигентните хора на протестите по всевъзможни (и всеки път различни) начини, като същевременно заплашват инвестициите и дори членството ни в ЕС и демокрацията, не е най-лошото.

Най-лошото е, че хората, виждащи и работещи за промяна не сме мнозинство, не сме представителна извадка. Мнозинството или не гласува, или гласува срещу пари, или гласува без да мисли, по инерция. Мнозинството или го мързи да следи или участва в процесите в държавата, или вижда в тях единствено опциите за лична изгода.

Мога да си тръгна…въпреки, че днес изтече срокът на предложението от голяма интернет компания за немския им офис, мога да си тръгна. И да оставя това мнозинство да се оправя. Да се оправя ежедневно „по втория начин“, да не зачита правилата и околните. Мойта е лесна, аз съм от ония сити буржоа, от „единия процент“ в България (хората, достигнали осигурителния таван, по официални дани, са около 1%). Може и да спре да ми пука. Като на много хора.

Само че това е лесният вариант. А лесното не е интересно. Иска ми се да кажа, че се опитвам да направя нещо хубаво за хората в България, но това ще е лицемерие, защото всеки сблъсък с хората би разубедил и най-големия оптимист. Правя го от егоизъм, защото след 20 години не искам да кажа „аз си тръгнах и заживях спокоен, уреден, финансово обезпечен живот в западна Европа“. Предизвикателството е да мога да кажа „благодарение на мен и хора като мен живея спокоен, уреден и финансово обезпечен живот в държава, където това беше немислимо преди 40 години“.

Дали след 2 месеца ще съм настроен по този начин, не знам. Може пък и да си взема няколко години почивка от България. За да видя нещата под друг ъгъл. По-тъп ъгъл, може би. Но все пак мисля, че е възможно обществото ни да се изтегли за косата.

А защо си мисля, че е възможно? Защото въпреки, че не сме представителна извадка, сме продукт на средата. А щом тази среда може да извади малко мислещи и адекватни продукти, значи може да извади и повече. Стига те да не си тръгват.