Какво да правим, ако днес Орешарски подаде оставка

В специалната тема на "Дневник" "Идеи за изход" поместваме предложението на Божидар Крапчев, което той изпрати на редакционната поща. Оригиналното заглавие е "Без паника. Какво да правим, ако днес Орешарски подаде оставка".

Оставката на правителството вече изглежда неизбежна. Разбира се Сергей Станишев още не го е разбрал (така както почти цяла година не можа да разбере, че светът е обхванат от дълбока финансова криза през 2008 година). Неразбирането на реалността е негова запазена марка. И ако "изкривената реалност" направи от Стив Джобс откривател и донесе на света технологичен напредък, то това състояние при Сергей Станишев всеки път води то турбуленция българското общество.

Може би обществото ни "не е узряло" (по Пеевски) за подобен лидер и подобно управление. Може би лидерът на БСП и техните политически сподвижници ДПС и "Атака", и техните пешки Орешарски, Пеевски и т.н. са на светлинни години напред спрямо обществените очаквания. Може би.

Но във всеки случай ние знаем едно –

не искаме това управление сега

Както не го искахме 1997 г., както не го искахме и 1989 г. Все по-често обаче, въпросът какъв е изходът от кризата застава на дневен ред. И с право, защото за всички е ясно, че това управление е неприемливо (най-меко казано), предишното управление е неприемливо (за голяма част от обществото) и опасността е нови избори (при тези изборни правила) да доведат до същите резултати. Всъщност изходът може и да не е толкова сложен.

Ето една хипотеза, която поне на теория изглежда има шанса да обедини обществото и настоящия политически елит с цел разсичане на гордиевия възел.

Първата стъпка несъмнено е оставката на кабинета

При това без каквото и да е отлагане. Вече стана пределно ясно, че то не може да функционира при създалата се и задълбочаваща се криза. Парламентът зависи от това с коя своя част нагоре се е събудил политическият палячо тази сутрин.

При завъртането на парламентартната рулетка да бъде предложен

с мандата на ГЕРБ пълният състав на последното служебно правителство 

с министър председател Марин Райков. Правителството да бъде гласувано от всички парламентарни групи с ясен мандат – подготовка за нови парламентарни избори и работа съвместно с парламента за промяна на изборния кодекс (или изготвяне на нов такъв – в зависимост от преобладаващото желание на обществото).

Постигане на

консенсус между партиите и президента за определяне на дата на разпускане на парламента 

(не по-късно от 40 дни) и насрочване на нови избори през есента. Определяне на една основна точка на парламента – а именно промяната на изборния кодекс (или приемането на нов такъв) и необходима подкрепа на служебното правителство там, където е важно.

Разпускане на всички парламентарни комисии (които нямат отношение към основния дневен ред), както и всички нещатни сътрудници и други административни позиции и дейности, от които няма никаква ползва освен генерирането на постоянни разходи.

Съвсем естествено в светлината на тази хипотеза всеки трябва да направи компромиси – обществото да приеме, че служебното правителство ще бъде с мандата на ГЕРБ и това, че парламентът ще има още малко живот, БСП и ДПС - това, че ще трябва да се разделят с властта толкова скоро, ГЕРБ това, че тяхното правителство няма да бъде с министър-председател Бойко Борисов и т.н. Ето и някои аргументи защо подобен развой може да бъде успешен:

Защо Марин Райков? – защото той е избран от президента Плевнелиев. Президентът реагира адекватно на обществените очаквания и се ползва с доверие и обществото би приело като компромис служебният премиер още няколко месеца.

Защо не настоящето правителство да получи отсрочка и да работи с парламента за приемане на нов изборен кодекс? – защото е очевидно, че няма как да се съгласим подсъдимият да напише нови правила за воденето на съдебен процес. Всеки ден, в който това правителство съществува е пропилян ден.

Това разбира се е само един от възможните варианти за краткосрочното развитие на събитията. Идеален вариант, който да удовлетвори всички няма. Но всички ние, които протестираме, трябва да се обединим около ясен план за това, което искаме след падането на правителството на Орешарски. И по-добре да го направим сега отколкото да мислим и дебатираме после. Съвсем отделен е въпросът за това кой ще ни управлява след новите избори. Това е тема, която също има своето сравнително лесно решение.

А нека междувременно Станишев гледа от парламента и си мисли, че хората отвън са някаква малка групичка сервитьори, които му носят турско кафенце за закуска. Нека се изказва, че той уважа кафето по принцип, но го иска с повече захар и предпочита да не е "платено". А ние лумпените в това време нека заедно да работим за времето след оставката на Орешарски.