СРЕЩУ ЗВЕРОВЕТЕ ОТ СЕВЕРА (малка политическа басня)

Посред съня си, давена от кошмари за дълги безядрени зими нейде из усоите на Балканите и видения за онзи Троянски кон там, който се опитва през глава да метне ездача си, Руската мечка се пробуди. Разтърси козината си и още в полуунес, разширявайки докрай ноздрите си и изпускайки пара на талази с тях, облази с хищнически поглед леговището си. Не, никой нямаше да посмее да я нападне в него, но нещо ставаше отвън! Изрева заплашително и нагази в мочурището, което тя все-още смяташе за своя неприкосновена територия. Жегната от инстинкта си, налял челюстта й със злоба, а очите й - с бяс и кръв, тя почти не усещаше как вонливата кал, мръсотията и гнилочта наоколо се лепяха по нея и я правеха да изглежда някакво още по-гротескно същество.

Малко по-натам - на едно тревисто островче, я очакваха нейните животински братя. Прекрасни като миражи в техните неестествено ярки посред цялата сивота цветношария. Дочу как червеният шопар, захапал розичка със зурлата си, първи изгрухтя и цветето мигом изчезна в тревата. До него дивото куче Динго нададе такъв вой, че облаците в небесата разтресоха безплътните си туловища. После раболепно взе да върти опашка и да изписва с нея подобия на пречупени кръстове във въздуха (поне така на нея й се стори и тя изръмжа и изтрака със зъби - все едно млат се стовари върху сърп). А над тях високо се рееше Соколът и с мъдростта на философ преброждаше ефира... О, с тоя опитомен отдавна зверилник тя щеше да надмогне опасността! И всеки враг... ррр, всеки враг щеше да й плати с кръвта си!...

А през това време отсреща се пробуждаше Българският лъв...