Европейци за един ден

Сривът в европейската политика на това правителство може и да е лишено от блясъка на самоубийствените ритуали „ала Пеевски“, но напредва с не по-малка методичност и плам. Само в рамките на един месец те успяха да обезмислят своите предизборни заявки по начин, който припомня евротрусовете от времето на „тройната коалиция“ и ги връща в изходна точка. След всички приказки за ново европейско начало, осмисляне на членството ни в ЕС и предоговаряне на средствата за България за следващата финансова рамка правителството стартира един порой от гафове, скандали и тотално нелепи изяви, който няма признаци на успокояване. Единствено канонадата от вътрешно-политически провали в момента избутва на заден план международните, но и това е на път да прикючи.  

Посланието на леко забавеното съгласие за среща на Пламен Орешарски с шефа на еврокомисията Жозе Барозу очевидно не впечатли никой от архитектите на правителството и премиерът се самоподложи на унижение, което със сигурност е разбрал. Още на посрещане му бе еднозначно заявено, че комисията приема протестиращите за автентичния представител на мнението на българите. С един замах Барозу предреши съдбата на механизма за контрол над страната и неговото удължаване и на практика обяви, че именно назначението на Делян Пеевски е най-точния индикатор за неговата необходимост. С това изтри всякаква възможност за влизане в Шенген в обозримо бъдеще в случай, че правителството е решило да го обявява за приоритет. И всичко това само за „добре дошли“ на един кабинет, който обясняваше в началото как ще рестартира европейската политика на страната, ще извоюва нови финансови средства и ще промени репутацията на България сред европартньорите.

Другите европейски институции също само за няколко седмици бяха принудени „да влязат в час“ по българската тема. Отложеният за есента дебат за България бе скоростно върнат на дневен ред и дори приятелски настроените към социалистите „зелени“ надигнаха глас срещу коалиционните безобразия в София. В крайна сметка това направи и самия парламентарен шеф на социалистите. Германският Бундестаг също се захвана с безобразията на „Атака“ и поведението на кабинета и само за няколко дни влезе в обръщение възможността за суспендиране на правата на страната в Съвета на ЕС независимо колко трудна и тромава да е самата процедура. Овехтелите идеи за отнемане на държавна подкрепа за извънпарламентарните партии и заплахите към обществените медии също скоро ще бъдат обект на внимание от страна на комисията по вече добре познатата пътека, прокарана по отношение на Унгария и Виктор Орбан.

Търпението на евросоциалистите също започва драматично да ерозира. Пресилената подкрепа по време на тяхното заседание в София се връща като бумеранг. Секретариатът на ПЕС вече не е в състояние да филтрира информацията за случващото се в България и партиите-членки стават все по-недоволни от тежката зависимост на управлението от Волен Сидеров. На тях им предстои да ходят на избори след 10 месеца и никой няма желание да изпадне в обяснение защо лидерът им е в де факто коалиция с фашизоид. Напълно противоположното мнение на Ханес Свобода само ден след завръщането му от София бе знак също останал подминат от Станишев и ръководството на партията. Сега вече има призиви за директно разграничаване от Сидеров. Станишев сигурно си е мислил, че може да държи ПЕС заложници до изборите за европейски Парламент, но и тази сметка ще се окаже крива. Изборът на Д. Пеевски и тангото със Сидеров ще принудят евролидерите на социалистите ясно да разберат, че вместо да подпомогнат социалдемократизацията на „столетницата“ с изборът на Станишев са получили неочаквана доза проблеми и скандали.

На по-ниските нива провалите също заваляха с голяма честота. Напълно нелепо новият министър на икономиката и енергетиката успя да вмъкне европейски „аргументи“ във всеобщата паника, в която правителството се е захванало да вкара хората в страната. В бързането си измисли ежедневни наказателни глоби от страна на европейската комисия по третия енергиен пакет, които бяха опровергани за по-малко от 24 часа с минимално журналистическо и експертно усилие. Но когато напълно не разбираш къде си попаднал очевидно и това е трудно да предвидиш. Особен принос в какафонията от издънки направи транспортния министър, който си позволи да използва еврокомисар за референция на свой заместник. Цялата история се оказа пълна измислица и комисията с нетипично остър тон поиска моментално извинение. На министъра му отне известно време да се ориентира точно какво се е случило и след очевидно мъчително осмисляне измънка нещо в отговор. Колегите им още не са дебютирали, но би било неочаквана изненада изявите им да се отличават от тези на пионерите на едномесечния кабинет. Внезапните идеи за заеми и нови разходи пък ще пратят в „трета глуха“ евентуални мераци за влизане в еврозоната в обозримо бъдеще.

И всичко това още в първия месец. В цялата тази безпомощност сигурно преобладава управленското бездарие, но целенасоченото обезмисляне на еврочленството ни все повече прилича на политическа задача на този кабинет. Маскирана по най-подходящия възможен начин – с флаговете на съюза и евросоциалистите. Някои неща наистина не се променят.

PS. Заглавието е по култовия български филм „Господин за един ден“