"Maybe this time"

Оставката е въпрос на време. Но може би протестът, освен интелигентен, е и твърде възпитан. Затова си правят оглушки. Правят се, че нищо не става. Може би защото пред парламента няма таксита, миньори или селскостопански машини. Защо няма, е отделен въпрос.

Някои разбират по-бързо, ако срещу тях застане по-безцеремонна сила. Явно интелигентните и присмехулни гражданя - много млади и по-стари, не ги респектират, въпреки категоричното си послание за оставка. Но може би също е въпрос на време „шайката софиянци” и „лумпени” да предприеме по-решителни действия, след като не става с добро - колкото и убедителни да са аргументите.

Помня как в зората на прехода Петър Младенов и др. ни наричаха „екстремисти”. А ние скандирахме по митингите: „Ние не сме екстремисти” и „Ние сме с голи ръце”. Да, ръцете ни бяха голи. Показалците ни не стояха пред спусък. Ръцете ни не стискаха сопи или палки. И танкове дори си нямахме. С всичко това разполагаха тези, които ни наричаха „екстремисти”. Освен това си имаха и Станко.

Като си помисля днес, тези наши възгласи са звучали едва ли не като оправдание. Оправдавахме се пред наследниците на тези, които на 9.09.1944 взеха властта по наистина екстремистки начин. С преврат, без избори и с чужда армия зад гърба си. С масови убийства, терор и лагери. С Държавната си сигурност, чиито кадри и днес са им свидни. А най-свидна им беше, била е и в момента е властта. Да разсипеш държавата, да я доведеш три пъти до фалит, цялата ти политика да е подчинена на национално предателство - последователно и неотстъпно. Какво е това, ако не екстремизъм от най-чист вид.

Неутолим апетит. Властовите претенции като пожизнен абонамент.

Навремето ги осъществиха с кръв. „С кръв я взехме, с кръв ще я дадем”. Днес на това агресивно откровение отговаря повече „златният” глас, който направи възможно съставянето на правителство. Той им е бясното куче, което вече няма нужда от насъскване. „Врагът” му е посочен веднъж и това е достатъчно. Бесът е канализиран в определено русло - към европейския „колониализъм”. Както и към протестиращите сънародници, които е готов да арестува, за да предотврати … гражданска война.

На протеста от 4 юли видях момиче с два плаката. Единият – с лика на Васил Левски и надпис: „В гроба се въртя заради вас.” Вторият плакат гласеше: „Не сме дошли на разходка. Тук сме да ви изпратим. Довиждане, довиждане.”

Но всеки път гласуваме така или изобщо не гласуваме, все едно сме им казали не „довиждане” и „сбогом”, а „до скоро” или „пак заповядайте”.

От беса ме втриса. Но причина за изолацията му може да роди нещо друго, за което пише проф. Михаил Константинов. Правителство на ГЕРБ и БСП с подкрепа на 181 депутати и така рекетьорите да се изолират. Да, но това означава двете „непримирими” алтернативи да признаят сходния си генезис. В края на зимата ГЕРБ се дръпна от властта, за да не е гръмоотвод за протестите. Да се върне в нея съвместно с обекта на днешните протести е рисковано. Трудно ще може да обясни, че е алтернатива занапред. По-изгодно е да играе „mort” като в бриджа. Да не поема инициатива. Да предостави картите си на друг. Да изчака по-изгодни карти на следващите предсрочни избори. Това върви в нашето политическо кабаре.

Не знам доколко ще е успешен реформаторският блок в дясно. Дали ще се окаже нещо повече от механично обединение на партии, което просто да прекрачи границата и да присъства с 15 – 20 депутати. Ясно е едно – този блок трябва да е отворен за гражданския протест. Заедно или поотделно, но е наложително действие в синхрон, за да се измъкнем някога. От години сме оплетени в паяжина. Показа го частичният избор във Варна с ниската активност и резултата. Явно никой от кандидатите не се е оказал достатъчно убедителен.

Още нещо е ясно. След оставката на това правителство не може да очакваме магьосник и спасител. Но каквото и да се яви, трябва да му е ясно, че повече няма да е възможно да управлява арогантно, да манкира и да шикалкави. Този път преходът сякаш наистина започва. Наша грижа е да следим посоката му и да търсим отговорност, ако ни е засилило в коловоз извън съюзите, където членуваме днес.