"Икономист": Не на Орешарски! Не на олигархията!

"Икономист"

"Всеки ден от почти три седмици десетки хиляди протестиращи излизат по улиците на София, Варна, Бургас и други български градове. Те настояват за повече прозрачност, по-малко корупция, ефективна борба с организираната престъпност и край на управлението на местните олигарси. Протестите се различават от предишни граждански вълнения след падането на комунизма, в които участваха предимно бедни хора, протестиращи срещу високите сметките за битови услуги или минималната работна заплата.

Сегашните демонстрации привличат млади, образовани граждани от средната класа, които използват Фейсбук и Туитър и идват на протестите с детски колички и велосипеди.

Група от около 60 интелектуалци, юристи, правозащитници и журналисти се присъединиха, като публикуваха в интернет "Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София казва, че атмосферата му напомня за "нежната революция" в Чехословакия преди повече от 20 години.

Демонстрациите започнаха срещу назначаването на 32-годишния медиен магнат Делян Пеевски за ръководител на агенцията за национална сигурност.

Пеевски беше уволнен от предишното, водено от социалистите правителство и разследван по обивинения в корупция и рекет, които бяха отхвърлени. Той пряко не е собственик на никакви компании (майка му е официалният ръководител на огромна бизнес империя), но е всеизвестно, че контролира фирми, включително тиражни вестници, популярни телевизионни канали и новинарски сайтове.

Пеевски и неговите медии имат навика да променят тона си в зависимост от това кой е на власт.

След като фокусът на протестите се измести от неговото назначение към призиви за демокрация и върховенство на закона, министър-председателят Пламен Орешарски направи обратен завой. Той призна, че назначаването на Пеевски е било грешка.

Впоследствие парламентът отмени това решение. В по-нататъшен опит да успокои обществеността Орешарски въведе някои увеличения в държавните разходи и предприе мерки за намаляване на сметките за битови услуги.

Това не задоволява протестиращите и те призовават за оставката на цялото правителство и за промени в изборния кодекс, които биха позволили на по-малки партии да влязат в парламента.

На изборите на 12 май само четири партии успяха да преминат 4-процентовата бариера. Протестиращите се ползват с широка подкрепа - според социологическата агенция "Алфа рисърч" над 80 процента от българите казват, че ги поддържат.

Политологът Румяна Коларова прогнозира, че протестите ще доведат до предсрочни избори - ако не през есента, то напролет, когато трябва да има избори за Европейски парламент.

Въпросът е дали протестиращите ще чакат дотогава. "Протестите може да прераснат в насилие", предупреждава журналистът Явор Сидеров. Засега полицията действа сдържано, но някои се опасяват, че тя може да бъде провокирана.

Проблемът е, че на повечето българи изглежда им е втръснало от цялата политическа класа, включително дискредитираната партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов и сегашното правителство на социалистите.

Нови избори обаче няма да решат въпроса. Най-добрата надежда за България е технократско правителство, което да реформира съдебната система, да промени изборния кодекс, да се бори с организираната престъпност и корупцията и да сложи край на непрозрачните управленски действия, така че в политиката да бъдат привлечени млади, неопетнени и талантливи хора.

Орешарски изглежда върви в обратната посока. Той бе принуден да уволни новия заместник-министър на вътрешните работи часове след назначаването му заради преполагаеми връзки в миналото с организираната престъпност. Премиерът трябваше да оттегли и номинацията на Калин Тихолов за министър заради участието му в скандал в областта на строителството.

"Не на Орешарски! Не на олигархията", пише на плакатите на протестиращите. Неотдавнашно допитване показва, че две трети от тях възнамеряват да продължат ежедневните демонстрации, докато не падне правителството.