Нищетата на червените богаташи и техните марксианци

Нищетата на червените богаташи се гърчи в духовната си немощ да отговори на предизвикателството да бъде освиркана.

Този факт може най-лесно да се илюстрира с поредно поименно изброяване на елита на олигархията, която отговаря на рефрена „Нас червеното знаме роди ни”.

По-интересно ми е обаче да дам някои примери с обслужващия персонал на червените барони, които са си купили всичко, но не и най-добрите български умове- много от тях са на улицата днес и скандират “оставка” на проекцията на червения капитал във властта. Поради което им се налага да хвърлят в боя наличните си вече 23 години пропагандатори- такива, с каквито разполагат.

Преди да продължа, да кажа само, че има и интелектуални изключения от по-младото поколение, които пишат защитните пледоарии на лявото на висок стил, но с издайническата злъч на безсилния реванш срещу истината, че опаковането на посткомунизма в лъскав червеникав целофан не прави съдържанието му по-малко смърдящо на труп, който се отбранява по метода на скункса.

Такъв висок стил употребява в презрителните си обобщения за десните интелектуалци Петър Волгин ( който се подиграва на самия факт, че десните претендирали да са интелектуалци- само нему е позволено, явно!). За злобата му в изказа, в която все пак остава ненадмината Велислава Дърева, няма да хабя място.

Но има и нисък стил, за да не кажа, че е низък поради низходящата траектория на махалото, която го е залюляла.

Ето един пример докъде може да даде откат това махало на интелектуалната амбиция да защитаваш незащитимото ляво от …десни позиции. На 18 юни, Явор Дачков пише в статията си „За казуса „Пеевски” без предрасъдъци” във в. Дума”:

„Без да се притеснявам бих казал, че Станишев, в качеството на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната европейска ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов, БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. ( Като не броим доброто и пласиране и при Сакскобургготски). Искам да кажа , че тази партия не умря въпреки всички прокоби и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката”.

Както виждате авторът на статията в партийния вестник на Станишев не само превъзнася Станишев като „единственият” европейски политик в България, но и заклеймява, призовава да се засрамят всички, които не мислят като него. Ако това не е падение, кажете ми тогава какво е!

Да припомня, че Иван Костов, бившият кумир на автора на този коментар в червения всекидневник, го попиляха от оплювки за една статия в „Работническо дело” от 1989-та година ( когато още нямаше опозиционен печат). А сега, бившият първи Костовист и настоящ негов яростен преследвач, не само пише в органа „Дума” ( при многобройни възможности да се изкаже другаде), но и брани Станишев с върли пустосвания от онези, които му искат оставката.

Нямам за цел на свой ред да посочвам с пръст когото и да е, особено хора, които претендират за политически кристално чиста биография от времето на комунизма ( включително и поради възрастова невъзможност да са имали друга, смятайки това за своя основна заслуга и основополагаща причина да бъдат съдници). Но без конкретни примери не мога да водя този разговор. Би било малодушно. Правя го въпреки очакванията да ми бъде отвърнато с обичайния етикет на „мръсното ченге”- белег на безсилието в полемиката, от която не бягам.

Слушам и гледам тази сутрин по БНТ червения социолог Живко Георгиев, който от близо четвърт век „го играе” независим. Хващат го в невъзможната ситуация да отвърне на факта, че председателят на парламента Михаил Миков отрече в своята декларация изборите като демократичен изход от кризата. Обаче за такива, като него, няма невъзможно дъно на излагацията: макар да е поканен да коментира политиката като осведомено лице, той, с немигащ поглед отговори, че не бил гледал изявлението на парламентарния шеф и с раздразнение добави, че не бил длъжен да виси пред телевизора по цял ден!

Водещия Асен Григоров ( „разкрит” малко преди това в същото студио лично от шефа на ченгетата при управлението на „царя” Бойко Борисов, че бил „костовист”), попита невинно какво той, коментаторът Живко Георгиев, би написал на мястото на президента Плевнелиев, чието обръщение с подкрепа за нови избори толкова не харесва. Червеният мислител постигна в отговора си нова висота на ниския стил: било много рано сутринта и не можел да се сети, какво трябвало да пише в президентското обръщение ( за да е „правилно”, по неговите критерии).

Занимавам себе си и читателите с това безличие, за да подкрепя изпреварващия си извод от първото изречение: червените богаташи, чрез своите публични говорители, се гърчат в нищетата на духа, който е тръгнал да броди из Европа през 19-те век, но отдавна се подвизава при Маркс в гробищата на проваления скитнически експеримент на комунизма.

Не са го разбрали и се държат като извънземни марксианци.