Опасната формула „Политика без политика”

Получих писмо от непознат имейл, в което авторът му (подписал се е като Хитър Петър), предлага да се забранят всички партии и да ни управляват само доказани личности. Това щяло да стане така:

Президентът насрочва референдум, на който всеки пълнолетен гражданин е задължен да се яви и да напише на листче името на своя фаворит. Изборът е ограничен до родените след 1989-та, т.е. най-възрастните кандидати могат да са на не повече от 24 години. Листчетата с имената на получилите най-много гласове се слагат в голяма прозрачна сфера, „като на тотото”, която се изнася в центъра на площад „Независимост”. От нея президентът тегли на случаен принцип 120 (бъдещите депутати) и още 50, с които да сформира правителство и нова държавна администрация...

Тъкмо мислех да изтрия писмото, когато погледът ми попадна на следните думи:

„Демокрацията е състояние на едно напреднало обществено развитие, към което пътят у нас е задръстен от много псевдодемократи и псевдодемократически институти. Нашата борба не е срещу демокрацията, а срещу спекулантите с демокрацията и срещу онова състояние на институтите, при което външната форма служи само за прикритие на отдавна отречени олигархически порядки. Противник на демокрацията не е този, който сочи, а който търпи тия порядки.”

Брех, казах си, този Хитър Петър е изключително прав!

Веднага му писах с молба да се срещнем и той любезно се отзова. Оказа се човек на около 60, прилично облечен и съвсем не с онзи блясък в погледа, който очаквах. Отново ми обясни колко вредни са партиите и че е време за достойните личности. В края на разговора извади сборник със статии на Димо Казасов и си призна, че свил цитата от „За демокрацията и за елита”, публикувана през... 1930 г. в списание „Звено”.

Ето така всъщност попаднах на едно от най-точните описания на състоянието, в което днес е изпаднала българската държава:

Олигархията подчинява интересите на мнозинството на интересите на едно нищожно малцинство. Най-важните постове са убежища на посредствеността. Безличието и некадърността прикриват грабежите в задкулисието. Политическите дейци служат на извехтели догми и най-вече на тайните си покровители. Ситуацията е повече от нетърпима. Не се вижда никакъв изход. Хората ненавиждат партиите.

Какво тогава да се прави с тези „събирателни дружества за експлоатация на властта”?

Отговорът идва четири години по-късно, под формата на преврат. Като основател на „Звено”, самият Казасов активно се включва в свалянето на Народния блок и в създаването на нов политически модел.

Манифестът до народа, разлепен на 19 май 1934 г., добре обяснява защо се стига дотук:

„Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт.”

В резултат Народното събрание е разпуснато. Следва забрана на партиите и конфискация на имуществото им в полза на държавата. Назначено е служебно правителство. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите и ги представя на царя за утвърждаване. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. И в интерес на истината успяват да постигнат забележителен икономически растеж...

Според Хитър Петър, всичко това е възможно да се случи и днес. Нарича го „народен преврат”. Твърди, че много хора мислят като него, включително интелектуалци, пред които изложил идеите си за пряка демокрация и непартийно управление.

Ако пренебрегна налудното му предложение да ни поведат само родени след 1989 г., избрани „като в тотото”, трябва да призная, че Хитър Петър е прав. Подобни предложения набират популярност, защото са привлекателно прости. Ясно, точно и конкретно сочат виновника за колективното ни нещастие, както и средството, което ще ни позволи да се освободим от него.

Да обяснявам ли обаче какво ще се случи, когато простите силови политически решения завладеят умовете на хората, а тези, които ги пропагандират, получат власт?

Очевидно се налага да си припомним, че демократичната политическа система е единствената позната в човешката история, която осигурява възможност властта да преминава от едни ръце в други по мирен и безкръвен начин. Партиите са необходимите посредници в този процес. Ако ги забраним, ще получим диктатура, а не пряка възможност народът да изразява волята си.

Впрочем българският проблем не е в наличието на партии. Той е в състоянието на партиите. Иначе казано, в това, че те НЕ са партии, защото ако „нормалните” политически организации защитават общи интереси и идеи, доминиращият интерес на тукашните котерии е употребата на властта. По тази причина те си приличат като еднояйчни близнаци и затова е толкова лесно хората, хранещи се от политика, да преминават от партия в партия и да създават нови партии.

Ще го кажа и по друг начин:

Големият недостатък на плуралистичната партийна система у нас е в това, че съществува една-единствена партия. Тя се нарича ПИВ (Партия на имащите власт) и е разделена на множество враждуващи помежду си фракции. Тези фракции се занимават преди всичко с политически бизнес, а конкуренцията се води основно за преразпределяне на облагите от властта.

Уви, чувствайки се заради това непредставени и предадени от всяко следващо управление, такива като Хитър Петър стават податливи на опасни популистки идеи:

През 2001 г., например, „двуполюсният модел” беше обявен за вреден. А същата олигархия, срещу която днес негодуват протестиращите граждани, (ни) изработи с проекта „Симеон Сакскобургготски”. Вотът за НДСВ по същество беше мажоритарен – вот за надпартийната личност на царя, когото днес почти напълно сме забравили.

Произлезлият от „царската” утроба Бойко Борисов също спечели кметските избори (2005 г.) с кампания, насочена срещу партийността, която щеше да освобождава управлението на София от зависимости и интриги. По-късно му се наложи да си направи партия, но тя стана първа политическа сила отново благодарение на неговата персона. (За това как тя се справи с управлението е наложително да се проведе по-дълъг разговор.)

Призивът да се издигат неопетнени личности наистина звучи прекрасно. Само че до момента, в който се наложи да се отговори къде са тези личности, кой точно ще решава дали са неопетнени, по какви критерии ще се извършва пробата им за читавост и как в крайна сметка ще ни представляват. Тогава, за съжаление, се получават предложения като онова на Хитър Петър – наивни, нелепи и изключително вредни...

Да, вредни! И веднага ще приложа цитат, който добре онагледява накъде би могло да еволюира едно общество, ако приеме „прекия” избор на личности:

„Първа и най-висока задача на организацията на обществото е създаването на такива условия, които биха дали възможност на личността да носи най-голяма полза за обществото. Цялата организация на обществото трябва да представлява въплътен стремеж да се постави личността над масата, т.е. да се подчини масата на личността.”

Нелошо казано, нали? Но има проблем - откъсът е от „Моята борба” на Адолф Хитлер...

Вчера го пратих на Хитър Петър за сведение. И най-сериозно го помолих да ревизира проекта си. Помолих го също така да помисли как да бъдат принудени българските партии да се конкурират с различни, но реални политически каузи, и да бъдат отговорни за тях.

Това, струва ми се, действително може да стане, защото морално разгневените хора днес искат справедлива, порядъчна, прозрачна и контролирана от тях власт. Искат политика, а не политика без политика.