Свободата днес и тук 01 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

България 2.0 срещу България "1984"

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Прокопиев, в. Дневник

 

Препубликуваме текста от блога на Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал"): 

За пръв път прочетох "1984" през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.

Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в "1984" има три основни лозунга: 

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на Партията от държавата Океания на Оруел влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото потисничество той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчиняване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации. 

Войната е мир


Воденето на непрекъснати войни при държавата Океания има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО и не може сама да води истински войни. Иначе кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани. 

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.

Свободата е робство 

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат. 

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значение. Без върховенство на закона няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.  

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми - справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата, конкурентоспособността и т.н., не беше дори докоснат. 

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите. 

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големия брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, контролира всяка мисъл и действие. Никой обаче не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата "Партия" (БГ олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС, реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите. 

За разлика от Големия брат Делян Пеевски не е анонимен - в България, а вече и по света много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа оттам, доведоха до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си обаче той символизира срастването на властите, носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурността и псевдообщественик. Биографията и личността на г-н Пеевски съвпадат 100% с  дефиницията за това кога една олигархия превзема държавата. И с основание комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.

Уж всичко беше "под контрол", или какво е WEB 2.0

 
Протестиращ с послание на iPad

Според определението на консултантската компания "Макинзи" WEB 2.0 е обобщеното наименование на съвкупност от ново поколение дигитални технологии - блогинг, социални мрежи, тагинг, филтриране, микроплащания, създаване на метабази данни и инструменти за анализ и прогнозиране, които движат света на бизнеса през последните години. 

Технологията изцяло променя начина, по който хората общуват, информират се, забавляват се, избират продукти и формират възгледите си. Потребителите могат сами да създават съдържание, да насочват и предвиждат пазарно поведение.

WEB 2.0 осъществява революция във веригата на добавената стойност, като позволява на компаниите да общуват директно със своите потребители и постоянно да усъвършенстват продукта си според нуждите им. Много от старите бизнес модели умират. Други се променят, за да оцелеят. Светът днес е много по-плосък и мрежов, отколкото пирамидален, както преди. 

Същото се случва и в областта на политиката и обществените отношения. 

България 2.0

Това, което олигархичният елит не изчисли правилно, е просмукването на WEB 2.0 технологиите в българската политика и обществния живот. Социалните мрежи, форумите и блоговете в голяма степен изместиха традиционните посредници в обществения дебат и обезсмислиха тяхната водеща роля. Ползването на мобилен интернет пък направи комуникацията моментална и позволи да хората да взаимодействат и да се организират за минути.

Цялата стратегия на олигархията беше да изкупи и физически да контролира медиите, социологическите агенции, аналитичните неправителствени организации, за да няма обществен коректив на властта. В някаква степен този сценарий успя и след стотици изхарчени милиони роди унизителна имитация на разследваща журналистика и псевдодебат.

Междувременно обаче политическият разговор се дигитализира. Ролята на традиционните медии намаля. Хората в много, много по-голяма степен се влияят не от това, което медиите на Делян Пеевски им внушават, а от това какво им препоръчват приятелите, чието мнение те уважават и ценят. 

Това отношение е директно, абсолютно свободно и не може да бъде купено. С WEB 2.0 демокрацията в много по-голяма степен е пряка и гражданският контрол е много по-ефективен. 

Например, ако в медиите на семейството на Делян Пеевски има 100 фоторепортери и оператори, в българския интернет има над 5 милиона потребители, много от тях с телефони с камери и те могат във всеки момент да се превърнат във фоторепортери, оператори, журналисти и коментатори.

Социалните мрежи имат безпогрешен инстинкт към фалша и много често опитите за манипулация имат обратния ефект. Вълната свободни читатели моментално отнася платените провокатори във форумите – т.нар. тролове. Само някой, който никога не е виждал "Фейсбук", може да твърди, че протестите в София са организирани от някакъв център и платени. 

България 2.0 срещу България "1984"

Същността на сегашната политическа криза е умората от имитацията на представителство на интереси. Добрата новина е, че в България има силно гражданско общество и чрез WEB 2.0 работещ механизъм за граждански контрол, който ще се става дори по-силен с развитието на технологиите. 

Защо този път е различно? WEB 2.0 премахва в голяма степен нуждата от посредници в политическия дебат и прави възможно участието на избирателите в управлението много по-директно.

В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо. Както при стоките и услугите, бъдещето на демокрацията ще се промени от развитието на технологията. 

В момента в света средната класа протестира срещу корумпираните елити в шест държави. Навсякъде събитията започнаха в мрежата и завършиха с протести на улицата. Събитията на площад "Независимост" и интернет революцията не са чисто български феномен и показват началото на една много силна бъдеща тенденция.

Прилагането на технологиите в политическия процес вече се случва в САЩ и други държави, вероятно ще отнеме едно поколение, докато те проникнат в законите и докато сегашните политически елити осъзнаят и приемат, че властта им е драстично редуцирана и върната обратно в ръцете на хората.

Ще има нов опит за подмяна

Основна вина за разпада на институциите имат тези партии, които са били във властта, защото те са предоставили обществените ресурси за частно ползване на малък олигархичен елит. Техните лидери са част от този елит. Отговорност носи обаче и днешната опозиция, малките десни партии, които от страх или зависимости не се противопоставиха. 

За разлика от протестите в началото на 90-те и през януари 1997-а в момента няма ясен политически представител на желанието за нормална и модерна държава.

Енергията на площадите на България е толкова чиста и силна, че несъмнено създава изкушение у олигархията да опита поредната подмяна на волята на протестиращите. Има реална опасност гражданите отново да са ограничени да избират само между леви и десни представители на същата олигархия. 

"Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото", пише Оруел в "1984". Това е крайъгълният камък на тоталитарната държава и нейната пропаганда. Историческите факти в медиите и книгите се подменят така, че да обслужват максимално интересите на силния на деня.

Похватите на бившата Държавна сигурност се използват и днес. Ако олигархията е фокусирана в нещо, то е в непрекъснатото налагане чрез медиите си на тезата че "няма избор", "всички са маскари, еднакво лоши" и "за когото и да гласувате, пак сме ние". Така че "оставете ни на мира да ви управляваме." 

Няма съмнение, че публичните финансови ресурси, концентрирани в КТБ, и компроматната сила на медиите на Делян Пеевски ще се опитат да овладеят и употребят и този протестен вот. Ще направят опит да очернят всеки независим от тях авторитет и да се маскират зад всеки проект за ново дясно или ново ляво политическо представителство.

Новите партии

Единственият шанс този път да е различно е, ако се използват предимствата на WEB 2.0 и мрежовата демокрация – максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност в реално време за действията. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика. 

Новата връзка избирател-политически представител ще изисква и различен тип политически организации и лидери, които носят новите ценности в политиката. Също така те трябва да знаят как да насочват енергията и идеите от социалните мрежи към реалната политика. Само така България 2.0 може да победи България "1984". Ще се случи както в онлайн бизнеса – ще се родят нови партии, които принадлежат на хората и работят за техния интерес. Старите партии или ще се променят, или ще изчезнат. 

И, последно, не бива да забравяме, че всичко това – ценностите, политическото представителство, споровете за посоката и начина, са само средството.

Целта е хората да живеят добре, да са свободни и щастливи. 

Свободата започва с това да можеш да кажеш на глас, че 2+2 = 4. 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional