Всеобщото искане за нови избори

На фона на силния вик за промяна, за ново начало и нов морал властта продължава оглушително и неадекватно да мълчи.

Двадесет и четири дни след началото на протестите списъкът на тези, които искат оставка и респективно - нови избори, продължава да се увеличава, а единствената съществена разлика в позициите е кога точно да се случи вотът и след колко сериозен ремонт на изборния закон.

Първи бяха протестиращите. Последва ги бизнесът в лицето на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, а след това и на Българската стопанска камара. Включиха се и петте партии, които търсят общ път под формата на "Реформаторски блок", както и СДС, която засега е извън тази формация. Новите избори се припознават като възможен вариант поне за разхлабването на затегнатата примка на политическата криза в страната и от редица неправителствени организации, политолози, социолози и икономически анализатори.

В петък и президентът недвусмислено и достатъчно ясно каза, че изборите са "единственият демократичен изход от политическата криза в страната". А единствената опозиционна парламентарно представена партия - ГЕРБ, обяви, че припознава това твърдение и като свое искане, макар че със сигурност и тя ще понесе негативи при нов вот. След като над три седмици пазиха неутралитет и мълчание, най-после и синдикатите от "Подкрепа" надигнаха глас. Макар и искането да е за "спешно свикване на Велико народно събрание", по същество то също означава нови избори.

Публичен призив за нов предсрочен вот липсва единствено от външните партньори на България, но такъв няма и да чуем, защото това означава явна намеса във вътрешни за страната проблеми, което е недопустимо в демократичния свят. Но пък позициите и на двете големи европейски партии - ПЕС и ЕНП, ясно показваха, че в Европа имат проблем с кабинета и особено неговата парламентарна подкрепа от "Атака".

На фона на целия този силен вик за промяна, за ново начало и нов морал властта продължава оглушително да мълчи, да се държи неадекватно, да се прави, че не разбира размера и естеството на проблема и константно да отхвърля възможността за оставка и нови избори - нито сега, нито наесен, нито напролет. Тази агония обаче не може да продължава. Групата, впита във властта, става все по-малобройна, затова е крайно време за промяна. Чрез избори сега и веднага.