Колониалната хонорарис кауза

Хоноруваната руска пета колона, която не успя да се подмаже на президента Путин с титла „доктор хонорис кауза“ при неговото несъстояло се посещение в България в края на мандата на тогавашната руска тройка във властта през април 2009 г., сега опитва да се реваншира на по-ниско ниво в началото на ( края) на новата управляваща проруска коалиция в София. За целта подмазвачите организираха светкавична процедура по награждаване на главнокомандващия руския енергиен натиск върху България Алексей Милер в рамките на неговата днешна инспекция в поверената му от Путин балканска губерния.

Точно както при гласуването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, управляващите другари пуснаха на бързи обороти партийната си машина, за да не може вражеският български народ да се окопити и да протестира не само срещу нарушаването на академичните правила на Висшия институт по архитектура, строителство и геодезия ( ВИАС), но и срещу факта, че без дори да е имало обсъждане на академичен съвет шефът на Газпром Милер ще бъде удостоен с българско отличие за отлично свършената работа по поддържане на най-високата цена на руския природен газ в една отделно взета европейска държава.

Ако перифразирам заглавието на известния филм на съветския документалист Михаил Ром „Обикновен фашизъм“, в случая гледаме безпомощно филма „Обикновен колониализъм“. С елементи на реваншизъм.

Ако има на персонално ниво фигура, която да символизира извън политиката (?) неоколониалния енергиен натиск на Русия върху България, това е тъкмо острието на руския газов шантаж Алексей Милер. И нему сега благодарят българите по същия начин, по който се кланят с благодарности на паметника на Сталин в центъра на София, в който фигурата на диктатора е заменена от червеноармеец с победоносно размахано оръжие над България, с която същият Сталин поддържа дипломатически отношения до самия 5 септември 1944-та, когато решава да ги скъса и да наложи на страната ни за цели 3 години явна и за още 42 лета скрита окупация.

След като се перестроиха, българските наместници на съветския колониализъм поеха отново откритата си роля на пета колона. Гостува им надзирателят Милер и те му организират овации- за тях това си е чиста „хонорарис кауза“.
Вчера в София се състоя най-големият протестен митинг ( по данни на БНР от МВР склонили този път да признаят 30-40 хиляди протестиращи, което е в пъти повече от досегашните полицейски признания по въпроса). Време е митингуващите да окупират символично главния символ на съветския колониализъм, покрай който минават всеки ден с освирквания.

От такова предизвикателство към носещата колона на въоръженото чугунено самочувствие на петата колона управляващите ще бъдат уязвени повече дори от аналогията на вчерашния марш по „Цариградско шосе“ с онзи митинг от юни 1990-та на „Орлов мост“.

Ако протестиращите са сериозни в намеренията си за ескалация на протестите срещу надменната глухота на властта, но без екстремизъм, а с пълно съзнание за реабилитиране на българския патриотизъм в битката с постсъветския колониализъм, това е стъпката, от която най-много ще ги заболи онези, за които любовта към нашите вековни поробители е по-важна от обичта към България.