Законът на Ашби за необходимото разнообразие, или за неизбежната оставка

Публикуваме текста на Силвия Атипова, изпратен до "Дневник". Заглавието е на редакцията:

Когато Рос Ашби е извеждал принципа за необходимото разнообразие не е предполагал, че близо 60 години по-късно някой ще го ползва, за да се опита да предвиди евентуалния изход от политическата криза в България. Всеобхватността на този закон се потвърждава неговата валидност, защото той се прилага успешно не само в кибернетиката, за чиито цели е създаден, а в подобряване на собствения социален живот, до съдбата на нациите; от теория на игрите до политиката.

Какво представлява законът?

Принципът за необходимото разнообразие (The Law of Requisite Variety) гласи, че колкото по-голямо е разнообразието от действия, които са на разположение на дадена управляваща система, толкова по-голям брой смущения тя може да компенсира, т.е. с разнообразието на управляемата система може да се справи само управляващо устройство с достатъчно вътрешно разнообразие.

Казано по просто: управляващото малцинство има нужда от достъп до идеи и ресурси за справяне със ситуацията в момента, равни или надвишаващи тези на протестиращите

Ако този принцип не е изпълнен всяка управляваща система, било то кибернетична структура, бизнес, човешкото тяло или Народното събрание на България в момента, в една променяща се среда е податливо на трусове и обречено на гибел.

Хронология

В първите дни на протестите изходът не беше ясен. Протестиращите, макар многобройни, бяха плахи. Съобразяваха се с всеки; оглеждаха се и се брояха, гледаха през рамо за приятелите си и за подкрепа. 24 дена по-късно нещата са доста по-различни.

Правителството и подкрепящите го структури отговориха на спонтанния гняв на хората по предварително разработени схеми

Подстрекатели: платени лица или просто любители на улични схватки, които се опитваха да се сливат с протестиращите и да опорочат мирния дух на протеста. Протестиращите, изненадващо за самите тях, реагираха изключително сплотено. Имаха единна тактика за изолиране на подстрекатели, която не само се прилагаше, но се оказа работеща. Според полицейските справки от началото на протестите са задържани 122 лица (към 22-я ден). В последните дни подстрекатели почти не се забелязват.

Изфабрикувани компромати, които се тиражират в медии, които не предават случващите се събития, а правят пропаганда в нечия полза. Компромати се появиха в първите дни за президента Росен Плевнелиев и за мотивацията на протестиращите. Компромати се бълват ежедневно, стига на човек да му се рови, може да издълбае много "истини" – протестиращите са платени, поддръжници на конкретни партии, алкохолици, лумпени, целящи дестабилизиране на нацията и т.н. В естеството на този протест е да не се влияе от традиционни медии. Той се самоорганизира във виртуалното пространство, което е много по-трудно за контролиране.

Отвличане на вниманието чрез подмяна на истинският конфликт с много по-малък такъв, но много по-шумен. Тази роля беше поверена на лидера на "Атака".

Методът на противопоставяне: бедни срещу богати; образовани срещу неграмотни; граждани срещу селяни.

Подценяване на броя протестиращи. 

Игнориране на исканията и дори на самото съществуване на протестите.

24 по-късно изглежда, че на управляващото малцинство му свършват идеите и ресурсите да се бори с идеите на протестиращите. Гореописани схеми се нуждаят от  непрестанно стимулиране - пари, удовлетворяване на искания, обещания за бъдещи облаги или натиск и сплашване.

Тук се проявява най-ясно законът на Ашби, защото "...единствено разнообразието може да победи разнообразието". Докато ресурсите на управляващото малцинство са ограничени и скъпи, ресурсите на протестиращите са колкото броя на участниците и лесно възобновими.

Как се промениха протестиращите през тези 24 дни 

Добиха самочувствието на общност. След успешното справяне с подстрекатели, с публични гневни изблици на народни представители, с умората, опитите за разединение, с гнева от това да бъдат игнорирани и осмивани те изглеждат все по-комфортно по улиците и площадите.

На игнорирането отговарят със засилване на натиска – от осем дни протести се организират не само вечер, но и сутрин. С организирането на еднодневни акции – като спирането на кортежа на Орешарски или разпращането на СМС-и до личните телефони на народните представители.

На умората отговарят, като превръщат ежедневното ходене по протести в семейно мероприятие, срещи с приятели, бизнес срещи или спорт. След първите дни, когато много хора се изсипваха директно след работа и все още се опасяваха от размирици, сега много от протестиращите идват с децата си, с кучета, с колела и с чувството си за хумор.

Не би могло да се предвиди кое ще е събитието, което ще доведе до оставката на това правителство и до разпускане на Народното събрание. Единственото, в което няма съмнение, е, че ако събитията продължат да следват този ход, това е неизбежно.