Фукуяма: Средната класа не може сама да постигне трайна промяна

"Възходът на средната класа по света потвърждава феномена, описан от Мойзес Наим от фондация "Карнеги" като "краят на на властта". Средната класа е била на фронтовата линия в съпротивата срещу злоупотребите с власт било от авторитарни, било от демократични режими. Предизвикателството за нея е как да превърне протестните си движения в трайна политическа промяна, изразена в нови институции и политики."

Това пише известният преподавател в Станфордския университет Франсис Фукуяма в есето си "Революцията на средната класа" за вестник "Уолстрийт джърнъл".

В него той твърди, че никоя установена демокрация не може да се самоуспокоява и да лежи на старите си лаври, само защото провежда избори и лидерите й имат прилична популярност. Технологично овластената средна класа ще бъде все по-взискателна към политиците си от всички направления и по всички теми, допълва Фукуяма.

Според него дори в богатите държави старото поколение се е провалило пред потомците си като ги е натоварило със смазващи дългове. "Никой политик в САЩ или Европа не бива да гледа пренебрежително на събитията в Истанбул или Сао Пауло. Би било груба грешка да се мисли: "Не може да се случи тук".

 

Фукуяма включва в есето си наблюдения и очертава специфични и много важни различия за случващото се в Турция, Бразилия, Египет и дори в Китай, където по думите му средната класа наброява стотици милиони, или една трета от тази група в целия свят.

Глобалният икономически растеж, започнал през 70-те години и учетворил глобалното икономическо производство, размести драматично и обществената сцена. Средните класи на т.нар. възникващи пазари са по-големи, по-богати, по-образовани и технологично по-обвързани от когато и да е.

Навсякъде, където се появи, модерната средна класа предизвиква кипеж, но много рядко е способна сама да постигне трайна политическа промяна. Нищо от нещата, които виждаме напоследък по улиците от Истанбул до Рио де Жанейро не предполага, че тези случаи ще бъдат изключение от правилото.

 

Тези протести не са на бедните, а на младите хора с образование и доходи над средното за страната им, масово използващи технологии и социални мрежи за разпространяване на информация и организиране на протести. Дори живеещите в страни, където редовно се провеждат демократични избори, се чувстват отчуждени от управляващия политически елит.

Светът поне от десетилетие говори за "глобална средна класа" и има много опити за дефинирането й и прогнози колко многочислена ще стане тя. "През 2008г. доклад на "Голдман Сакс" описа тази група като хора с годишни доходи 6-30 хиляди долара и че те ще станат 2 млрд. души към 2030г. През миналата година Европейският институт за изследвания на сигурността приложи по-широко определение и прогнозира, че средната гласа ще се увеличи от 1.8 млрд. през 2009г. до 3.2 млрд. през 2020г. и 4.9 млрд. души прези 2030г. (при очаквано тогава население от 8.3 млрд. души)", пише още Фукуяма.

На корпорациите им потекоха лиги от този очертаващ се огромен масив от потребители, а икономистите описват средната класа просто като хора с определени доходи или потребяващи над определени граници, допълва авторът.

 

Но средната класа по-добре се дефинира от образование, професия и собственост, които са по-подходящи за предвиждане на политическата й активност. Редица проучвания сочат, че по-образованите ценят повече демокрацията, личната свобода и толерантността. 

"Средната класа иска не само сигурност за семействата си, но и избор и възможности за себе си. (...) Семейства с активи като имоти, например, са по-ангажирани с политика, тъй като това е нещо, което властта може да им отнеме. Понеже средната класа е тази, която плаща данъци, тя пряко е заинтересована от това да бъде държано правителството отговорно за действията си. И, което е по-важно, новата средна класа е по-вероятно да бъде мобилизирана да действа от, когато обществото не успява да отговори на бързо растящите им очаквания за икономически и социален просперитет. Докато бедните се борят да оцеляват ден за ден, разочарованата средна клаза е много по-възможно да се опитва да постига своето чрез политически действия."

Фукуяма илюстрира това си твърдение с Тунис и Египет, където бързо са се увеличили завършващите университети, но режимите са класически връзкарски капитализъм,в който икономическия успех много зависи от политическите ти връзки, което означава и че милиони млади хора не могат да си намерят работа.

Както се е случвало неведнъж в историята, бунтове и революции са били предвождани от средната класа, но тя рядко е успявала сама да постигне трайна политическа промяна. Причината е, че тя е малцинство в развиващите се държави и вътрешно е разделена, обяснява Фукуяма.

 

"Докато не сформират коалиция с други часто от обществото, техните движения рядко променят нещо необратимо. Младежите от площад "Тахрир" не създадоха партии, способни да се състезават на национални избори, а ислямистките отдавна организират своите необразовани последователи и победиха. По същия начин Ердоган не се колебае да мобилизира провинцията срещу опонентите си, докато средната класа остава разделена и е повече свързана с модерните ценности в Европа и Америка, но не и с другите класи в турското общество."

По повод Бразилия авторът обръща внимание и на нещо друго, засягащо средната класа - формите на сътрудничество с окопалия се корумпиран елит. "Да принадлежи един човек към средната класа не означава автоматично, че той ще подкрепи демокрацията и отговорното правителство. Защото голяма част от старата средна класа е заета в държавния сектор, където зависи от покровителството на политиците и държавния контрол над икономиката. Там, както и в Тайланд и Китай, средната класа застана зад авторитарни режими, защото й се струва, че това е най-доброто средство да си осигури икономически изгоди в бъдеще."

Не е изключено новата вълна средна класа в Бразилия също да разпилее енергията си в усилия да изясни "кои по-точно сме ние" или един по един членовете й да бъдат всмукани в системата, която възнаграждава онези, които играят по правилата на допуснатите в нея.