Духът на времето

В Абсурдистан:

Решенията се взимат от по-малко от половината, избрани от по-малко от половината избиращи, от които половината са гласували платено или по принуда;

Главният прокурор е фантомна астрална проекция;

Твърде много зависи от лица, поставени в синекурни организации с абревиатури като СЕМ;

Свободата на словото е гарантирана единствено на словото на омраза;

Мирните протести и изборите са недемократично средство за излизане от политическа криза;

Синдикални организации предлагат референдум за Велико народно събрание и промяна на конституцията;

Ако си недоволен, си платен, ако си платен, но твърдиш, че си просто недоволен, обикаляш средствата за масова дезинформация и обясняваш, че нищо няма да се промени, колкото и много да са платените;

Да си средна класа е срамно, а си средна класа, ако имаш образование и спретнат външен вид;

Да си възпитан е срамно;

Болните се лекуват от рак при врачки, защото вестник “Телеграф” ги рекламира;

Здравната система ти предлага вечен живот, а избавлението идва чрез смс кампании;

ГМОта на социалния инженеринг подменят автентичната промяна 23 години;

Учениците броят до 12, а полицията – до 250 по 12;

Моралът е ненужен, когато има протуберанси на катарзис;

Престъпленията се борят с престъпници;

Винаги някой друг е виновен;

Доброто е лошо, а лошото е добро.

Духът на времето е такъв. Credo quia absurdum est.