ПОДКРЕПИЦА

Любен Лачански

НА Еди и Ники

Момчета,

не ни е първица на ръба на света да живеем.

Преди двадесет и кусур години,

стоях зад Едвин и брътвежно немеех.

Зад него застана и Биньо/покойтия бард от Велбъжд/,

искаше да е свободен тутакси, искаше да е повече мъж.

Зад него се струпа народ и понеже му беше първица,

Малко се стрестна в началото, но после-политна, оптици се...

Блага застана зад нас!

Бог да прости, прекрасната.

После издъхна без глас, но като поет, а не властваща.

----

Сега е времето друго и даже жените други.

Гладуваме да живее

Жевеем, за да се чудим,

Кой ни го тресна пустото

идиотско -

също живеене,

И дали има хора които имат умение,

в тоя бълвоч да живеят.

Даже да дишат във него.

Става въпрас за живеене,

а не за бандитска нега.

Кой ли ще каже някъде:

я пък тия наивници,

Чакат си забелязването

и си си набират противници.

Знам, че така ще решат,

всичко обратно е тежко

Леко е само платеното

и уговорено вещото...

Еди, го смятат за хахо,

дълги години така е.

Да, да си смахнат е ярост,

Но яростния се знае!

Колко не го обичат,

колко зад него се глумят?

Колко със доноси тичат добричките.

После разумните.

Този пък аз не гладувам.

Биньо почина марцина

Генов си има причина.

Еди си има родина.

Именно тази родина,

що не ни кара да мислим?

Колко ще си се тъпчем?

Колко ли ще ни писне?

Колко ли ще ни писне от сто търбуха преситени.

От сто обланцени врата.

От сто „Бавареца”-мнителни.

Стига приятели!

Стига ни, „интелегетният мирис”

на онова зеле със мръвка.

На разширения ирис на чедотото ни във анцуг...

На ТВ-водещ, все псуващ с глас по железен от банциг.

Тая ще трябва да свършва.

Двайсет и кусур години

Всеки от някой зависи,

всеки на някой роднина.

Хайде да спрем сред площада и да извикаме оня,

Който, все чака пощада и да го вържем за коня...

Ние умеем самички всякак да се оправим,

искаме малко възможност

После нека е ...здраве

и минимум изненада.

Искаме анархист Ботев да се чете в читанка.

На банките шеф да е Левски,

а даскълът Багряна.

Другото ще намерим,

ще си го купим със съвест.

България пари има.

Свършат ли- идва лудост.

А сега и конкретно за това дето е на площада.

Махайте се овреме, че времето ви изпада.

Не е виновно горкото, с нещастност да го травожим,

То си е браме за всички.За тия които може...

А, ние можем-другари, граждани и реститути.

Учили сме във Вузове, спахме по институти.

Това, че някой решиха да го превърнат във стойност,

Която се осребрява –някак е недостойно.

Има момчета умни,

не мутри и рекетьорци,

Девойките също красиви и умни, и даже не всички фльорци.

Затова,бъдете уверени, ще се измъкнем от блатото

Косата си ли ще теглиш, ще разтъргуваш ли златото?

Все нещички ще измислим, два грама мозък ни стигат,

За да ви мразим безплатно и да не ни се повдига.

Челата с пет пръста напаст, въпросни са срущу всички,

Това си е вече смелост от дързост и незачитане.

А Еди нека гладува.

Нека стачкува Генов.

Просто ще ги заместим .

Те за сега не требват.

Някъде къмто есен, щом оберем берекета,

Ще се обърнем през рамо и пак за тях ще се сетим.

Вече ще сме готови и с избори и с програми.

А вие: Вие, се забавлявайте в старите „Панорами”.

Водещия си пази хляба.

Има, нека го пази.

През лука кротко пристъпя, просто да не го стази.

Всичко ще се оправи, ще има добри и лоши,

Ще има грозни, красиви,сресани и разрошени.

Само, че есенеска, в България тръгват кукери.

От гадове пазят и днеска.

И от бездарни лалугери.

Те не са модни пичове, като известния хамстер,

Но пак ги давим адово. Пречат ни.И ни мамят.

Тъй ще върви живота в таз изтъняла Европа,

Някой ще ни се смее, друг на вратата ще тропа.

И даже и не патриотин, подобно някой някой известен,

над хляба ще се прекръстя и с вятър ще го замеся.

После ще влязя в Дунав, с шепа ще го поръся

И Ани, знай, чак тогава за помощ ще те потърся.

Краката ще ми измиеш, като в оная Книга,

Водата ще им изпиеш а аз от любов ще мигам...