Свободата днес и тук 22 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Монументална пропаганда*

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александра Гюзелева, http://reduta.bg

 

Колко са протестиращите? 3 000 или 30 000? Кой им плаща – ГЕРБ или Сорос? Кой кръг стои зад тях? Къде са били „красивите” и „интелигентните” по време на февруарските протести и през последните четири години? София България ли е? Тези въпроси имат една цел – да изместят основната тема за негодуванието и възмущението, която изведе хората на улицата.

Гневът все още не се е проявил. Депутатите от управляващото мнозинство се бяха подготвили да пеят сгушени един в друг „Къде си вярна ти любов, народна”, но освен меню от домати, яйца и малко хайвер, нищо по-страшно не им се случи. Няколко солови акции на Йордан Цонев, който обикаляше около Народното събрание или раздаваше въздушни целувки, ескортиран от полицаи, или на Волен Сидеров с маса, пистолет или палка, не предизвикаха протестиращите. Няма палежи и изпочупени прозорци, както през други години и дори през зимата на тази, когато на прицел бяха офисите на електроразпределителните дружества. Ежедневното шествие през лятото не възпрепятства преминаването на линейки и дори събира отпадъците около кошчетата за боклук. Групичките внезапно появяващи се яки и агресивни момчета се оказваха изолирани от останалите и извеждани от полицията. Протестът издигна подигравателни лозунги, което изненада коалиционното мнозинство повече от внезапното начало на недоволство. Само Волен Сидеров видя в шеговития плакат „Не съм платен. Мразя ви безплатно” език на омразата и се почувства застрашен.

Управляващите бързо и лесно биха се справили с чупещи и палещи тълпи. След близо месец правителството и протестиращите са в период на очакване. Едните - вълната на негодувание да се изчерпи от само себе си в средата на лятото, а другите – да бъдат чути. Не е ясно на кого ще свърши търпението.

Плюят ли ни или дъжд вали?

Депутати и министри не могат да намерят отговора. Това, което знаят със сигурност е, че едно яйце върху сакото не превръща никого в герой. Докато над Народното събрание ръми, основната тревога е как се отразяват протестите и какво достига до хората, които не са на площада. Учебниците по пропаганда очевидно не са в архивите и от тях изскача грозното лице на десетилетия опит в методологията на подмяна на действителността. „Красивите” протестиращи трябва да бъдат превърнати в „сити” и платени от олигархически кръг, партия или чужди сили. Броят им се намалява, което довежда до безумни изчисления, подобно на математическите задачи, с които всеки си е блъскал главата в средното училище и се е питал за какво ли му е да знае колко литра има в басейна, ако през тръба А се вливат еди-колко си, докато през тръба В изтичат еди-колко си.

Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. Целта е дори самите протестиращи да повярват в безсмислеността на своите искания, да се убедят, че някой ще използва възмущението им за своя изгода, да викат „ОСТАВКА!” с гузното чувство, че някой някъде няма да може да получи десет лева повече към пенсията или минималната работна заплата, защото това ще е цената на още едни предсрочни избори. Подмяната и омаловажаването на негодуванието иска да внуши, че тези, които не са на улицата заради невъзможността да свържат двата края, нямат право да бъдат там.

Защо? Отнемането на правото на несъгласие би могло да отпуши гнева. Учебниците по пропаганда са същите, събрали прах по лавиците и не отчитащи силата и влиянието на социалните мрежи. Освен, разбира се, платените „социални активисти” и „хейтъри” във форумите. Юнският протест трябва да бъде противопоставен на този през февруари. Зимният е справедлив, защото се бори за насъщния. Летният не е, защото иска да свали правителство, чиято цел е да намали сметките и да увеличи пенсиите и минималната работна заплата. Трогателно откровено е изказването на депутат от левицата, че хората на село с доход от сто и петдесет лева не се интересуват от назначенията, а от това как ще свържат двата края.

Ако си болен от рак и се чудиш как да намериш пари за лечението си, ако отглеждаш две деца и трябва да ги храниш, обличаш и образоваш, ако трябва да платиш тройно по-висока сметка за ток или отопление, със сигурност Делян Пеевски и ДАНС са последната ти грижа. Ако всички бъдем доведени до безизходност, няма да се интересуваме от принципите. Изчисленията обаче не са точни!

Монументалната пропаганда се е провалила в мига, в който е създадена и е обречена на същия провал. Децата, които са били изпращани в лагери през годините след 9-ти септември 1944-та , подслушвани и вербовани, са успели да предадат на своите деца и техните наследници чувството за непримиримост. Затова на настоящия протест идват двадесетгодишните студенти от чужбина, които са в лятна ваканция, или живеещите отдавна извън границите на България.

Няма как да бъде изтрита паметта за поколения леви привърженици, малтретирани от същия апарат, който се е разправил с инакомислещите „сити”, независимо дали симпатизират на лявото или дясното още в началото на каквато и да било опозиция . Монументалната пропаганда се възпроизвежда, защото не е в състояние да помогне на бедните и болните. Тях може само да ги подчини, създавайки условията да станат все по-бедни и все по-болни. Все повече незаинтересовани от назначенията.

Причината за протестите от зимата и лятото са едни и същи. Несправедливост. Срещу надписаните сметки. Срещу безбройните малки безчинства. Срещу условната присъда на мотоциклетиста, убил младо момиче на пешеходна пътека. Срещу пускането под гаранция на този, който влачил кучето си, завързано на колата, и се похвалил в социалните мрежи. Срещу тези и други безобразия на възпроизвеждащата се и оправдаваща грешките си система.

Всеки, дори в малкото село, помни поне една несправедливост, срещу която да възнегодува в обсебения от методологията на Държавна сигурност двадесет и три годишен преход. Настояването и желанието за постигане на справедливост във всеки отделен случай създаде днешния протест.

Факт е ,че протестират информираните хора, които знаят кой е Делян Пеевски. Тези, които се интересуват дали той ще стане шеф на агенцията за национална сигурност, въпреки че имат големи сметки за плащане. Едното не премахва другото. След Септември ще дойде Октомври, а после Ноември и Декември. Ще дойдат сметките за ток и парно. Монументалната пропаганда може да се опитва да влияе, както умее, но не може да плати сметките.

Кой ще размие предколедния гняв на болните и бедните?

 

*Заглавието е заимствано от книгата на Владимир Войнович „Монументална пропаганда”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional