Пръстените на Станишев

20 май, 2013 г., заседание на Централния съвет на БСП. Сергей Станишев потропва по масата със златна халка на безименния си пръст. Заклетият ерген, хвалят се социалистите, най-сетне се е превърнал в отговорен господар на съпруга и дом. Ако все пак някой в залата още не е забелязал или заснел пръстена, има и втори случай да го направи – председателят на партията бавно подписва документи. Сега обаче пръстчето му е вирнато тъй, както кокетка вирва кутрето си, отпивайки от своето мартини.

Превзети жестове на отговорност 

към България и флиртуване с истината, това ще бъде политиката на Станишев през следващия един месец. Неговият всъщност меден месец.

Избухването на протестите срещу назначението на Делян Пеевски съвпадна с работата ми върху нов превод на Платоновата "Държава". Така имах възможност да видя с други очи едно място от Втора книга, известно като "мита за Гигес". Ето накратко съдържанието на текста: Гигес бил обикновен пастир в малоазийската страна Лидия. Веднъж паднал проливен дъжд там, дето той пасял стадата си. От дъжда се отворила голяма дупка в земята. Гигес надникнал. Вътре имало мъртвец, на ръката му стоял златен пръстен. Пастирят свалил пръстена и се изнизал от дупката. После, докато отегчено присъствал на някакво събрание на пастирите, на което се решавало какъв данък да се изпрати на царя, Гигес си играел с пръстена. И изведнъж разбрал, че ако завърти пръстена навътре към ръката си, става невидим. Хитрият пастир не пропуснал да се възползва от възможностите на своята находка – след като направил всичко, за да се включи в делегацията до царя, съблазнил жена му и с нейна помощ и помощта на пръстена го убил и завзел трона на Лидия.

Изводът, който Платон прави от този мит, важи с пълна степен и за политиката, на която станахме свидетели през последния един месец:

ако можеше да бъде невидим

всеки, който е придобил някаква власт, би предпочел да постъпва несправедливо наместо справедливо. Станишев нарече назначението на Делян Пеевски "грешка". Да, с оглед на резултата, който лидерът на БСП постигна, направеното излезе непоправима грешка. Но, от друга страна, неговото решение изглежда съвсем логично. Логично на фона на трайно настанилия се в българската политика възглед, че с колкото повече власт разполагаш, толкова повече можеш да скриваш от обществото истинските си подбуди за едно или друго действие.

Председател на ПЕС с обещаваща кариера на европейската политическа сцена, победител (е, морален, но все пак победител) на заклетия си враг Бойко Борисов, архитект на новото ляво управление на България и, не на последно по значение място, излят като по калъп партиен лидер, съпруг и многодетен баща, Станишев си беше въобразил, че може да съблазни и омагьоса с властта си публичното мнение. Беше си въобразил, че притежава пръстена на Гигес.

Няколко дни след началото на протестите Станишев обяви от трибуната на парламента, че Делян Пеевски бил преживял "личен катарзис". Репликата, станала пословична, обаче не се отнасяше за Пеевски. Тя се отнасяше за самия Станишев.

Видимо уплашен от общественото негодувание, което беше предизвикал, лидерът на БСП се опитваше да излезе от ролята на съблазнител и

да влезе в ролята на покаяник

Вижте ме, сам свалям пръстена, сам се разкривам пред вас! Повечето социалисти – откърмени, едни с метлата на другарската самокритика, други с топлото мляко на Людмило-живковския мистицизъм, трети с навика към сложни финтове, само и само да се запази мястото им в номенклатурната върхушка – приеха едва ли не с благодарност разкаянието на Станишев. Олекна им, дори и на онези, които искаха оставката на лидера. Но катарзис всъщност нямаше. Нямаше не поради това, че Станишев е бил неискрен, когато се самосъжаляваше, ами поради това, че истинското пречистване и опрощаване на сгрешилия властник непременно изисква отърсване от властта. Изглежда, само Станишев не разбра, че за него беше по-добре

да пожертва честолюбивото човече

завладяло фигурата му, и да падне от власт.

Защо? Коментирайки мита за Гигес, Платон ясно ни посочва две причини. Първата е, че този, който постъпва несправедливо и остава скрит и ненаказан, вреди на цялото общество. Той става своеобразен приносител на вируса, че има много, при това полярни истини за едно и също нещо. Точно този вирус пусна в общественото пространство Сергей Станишев чрез кадровата и социална политика на управлението, чийто архитект стана.

В крайна сметка, има само една истина за Делян Пеевски и само една истина за това, колко пари има в момента в бюджета, за какво трябва да ги похарчим и коя е стратегическата ориентация на страната ни. Всички знаят тези истини, само не и Станишев. Склонен съм да вярвам в това. Поради втората причина да не слагаш пръстена на Гигес. Този, който скрива от обществото истинските си подбуди и намерения, се излага на риска да ги скрие и от самия себе си. Точно затова властникът се нуждае от обществения катарзис – за да може, когато се разкрие пред обществото, претърпи опозоряване поради грешките си и получи шанса да стане друг човек, да си позволи отново да живее в истина.

Станишев не се пребори за този шанс. Може би поради това, в края на своя меден месец, когато се роди и първият му син, той и неговият подчинен Орешарски приличат на деца, които с малки ножички изрязват хартиени облачета и ги залепят върху сивите и напукани стени на стаята си.