Енергийните тревоги и марионетното говорене

Путин продължава да говори през устата на Първанов. И говори тъй, както разиграващият марионетки говори вместо марионетката в кукления театър.

Най-показателна за това негово говорене е реакцията на държавния ни глава по повод преговорите на Путин с турския премиер Ердоган: всъщност Първанов формулира посланието на тези преговори, насочено не толкова към турския премиер, колкото към българското правителство. Формулира го за наши, домашни нужди. И най-вече с надеждата, че ще бъде чуто от Бойко Борисов, ако слуайно не е разбрал какво иска да му каже руския самодържец.

Външните наблюдатели вече подчертаха, че чрез договарянето на възможността „Южен поток” да мине през турски териториални води Путин всъщност притиска новото българско правителство и казва на България: внимавайте, защото можем да минем и без вас. Можем да си построим газопровода и да прецакаме „Набуко”, без да ни мигне окото – с подкрепата на Ердоган, на когото ЕС няма как да въздейства, защото Турция не е член на съюза – а и съюзът не я ще там, поради което шанса да се покажат мускули устройва напълно турските националисти. Можем да минем южно от вас – като купим и Гърция, която наистина ще получи доста бонуси от този проект, а и от Бургас-Александропулис; имаме си капия и в ЕС: Берлускони за какво е – дружбата с него е далеч по-ефективна от тази с някогашните италиански комунисти.

Та си опичайте акъла и скланяйте глава без много шум, щото – както вече ви предупреждават нашите момчета – тая зима пак ще я карате без газ: на студено и със сто-двеста милиона загуби всеки божи ден. Знаете какво е това, нали? От опит? Знаете и колко ще издържите на такъв газов пост – който ние преспокойно ще припишем пак на Украйна, на европейската несговорчивост и на забавянето на „Южен поток”. Е – като знаете, вземайте се в ръце, давайте си газопреносната мрежа и престанете да се правите на по-европейци от папата.

Та това иска да ни каже Путин с хождението си до Анкара. Само че за да го каже по-ефективно, му е нужен преводач, зер новият български премиер май не е много на ти с езика на братушките, както и с методите им за убеждаване. За щастие службите отдавна са назначили опитен такъв, проверен и на тихия фронт товарищ: родното Гоце, по съвместителство и президент на страната ни.

Как превежда той посланието Путиново? С дълбока загриженост за нашето бъдеще, разбира се. Преди всичко поставя акцент върху това, че казванията за ревизия на руските енергийни проекти, колкото и голяма беля да са, все пак не са фатална такава. Сиреч – Путиновото хождение при Ердоган не зачерква окончателно нашето участие в „Южен поток”, договорено не от друг, а от него самия, и калайдисано с прословутата метафора „голям шлем”. Не – казва президентът ни – има още светлина в тунела. Договореностите с южната ни съседка само облекчават и освежават проекта, дават му допълнителни бонуси в битката за надмощие с европейския „Набуко”. Но! – вдига пръст марионетката Путинова – трябва да внимаваме: “Но не бива да изключваме и опасността при едно колебание от наша страна, този проект просто да ни подмине“.

А какво ще стане, ако ни подмине тази чаша – чашата с бучиниша за енергийната ни независимост и националната ни сигурност, забъркана от него и кремълския сатрап? Много лоши работи, намеква Първанов. Не го казва пряко, но пък казва какво ни носи „Южен поток”: и повече сигурност, и ресурс, и гаранция при снабдяването с газ и изобщо в енергиен смисъл. Сиреч – ако „потокът” ни подмине, ще си останем на сухо – без всичките тези неща.

Две неща обаче не казва президентът ни – мълчи си за тях като да са част от досие в ДС. Първото е, че в съвременната геополитическа ситуация руските тръби не са просто тръби. Те са основното геополитическо оръжие на Русия, чиито имперски амбиции на Балканите и специално към България не са се променяли от векове – и той като историк би трябвало да ги познава. Тъй като в оръжейната надпревара Русия няма вече никакви шансове, тя се специализира в друга област: енергийният рекет – и го прилага успешно вече повече от десетилетие. Тъй че по тръбите тече не само газ – тече и руско влияние, тече и зависимост – не само енергийна, но и политическа. Кранчетата на тръбите предизвикват кризи, променят политически баланси и свалят правителства.

Та за ролята и възможностите на тези кранчета ни говори Путин с гласа на Първанов – и думите му трябва да бъдат чути от изобилното все още русофилско войнство и традиционно подкрепящите го медии, за да бъдат използвани като коз от тях; трябва да ги чуе обаче и Борисов, та да знае какво го чака, ако наистина тегли балтията на „Южен поток”. Да чуе и да си направи сметката, че времето до тръгването на „Набуко” е по-дълго от неговия мандат – и да си представи какъв би могъл да бъде този мандат, ако всяка зима тръбата откъм Румъния пресъхва.

И второто, за което Гоцето ни си трае: става дума за избор, става дума също за послание – на България към цивилизована Европа. Става дума за това дали сме лоялен играч в европейския отбор – или сме склонни да си вкараме съзнателно автогол и да провалим мача. Ердоган може да договаря каквото си ще с Путин – Турция не е член на ЕС и не е обвързана нито с общоевропейската политика, нито с общи политически принципи и ценности. Ние обаче сме – макар че през последните четири години това много-мното не личеше, и мнозина се запитваха какво всъщност правим тук – и как самите те са допуснали глупостта да ни приемат. И сега от избора на Бойко Борисов ще стане видно дали наистина сме – или продължаваме да бъдем руски Троянски кон и при това правителство.

Това е отговорът, който трябва да дадем. Отговорът, който Европа очаква от нас. Отговорът, който националното ни достойнство изисква, въпреки всички рискове: защото освен полувековното позорище, от което с толкова зор изпълзяваме, историята ни помни и Стамболов. Добре е и ние да си припомним неговия кураж, преди да отговорим.