Даниел Смилов, http://www.kafene.net24 часа
Повече отвсякога сега страната има нужда от разумен консенсус. Поляризацията минава нивата на кипеж и възможните резултати от продължаването са два: радикализация или дълготрайно разочарование и отчаяние на най-активната част от гражданите. И двата варианта са крайно негативни.
Правителството иска да убеди обществото, че конфронтацията е по линията ляво-дясно: просто "десните" не харесват БСП и искат да предизвикат нови избори чрез протести. Веднага се появиха и услужливи социологически данни в тази посока: 41% искат оставката на Орешарски, а 40% са против. Ерго, реми и да си стиснем ръцете! Това ли е рецептата за постигане на съгласие обаче?
Протестите не са за лявото и дясното, и такава подмяна на темата сама по себе си е манипулативна. Но това е бял кахър. По-важното е, че по този начин се загърбва възможността за постигане на истинско, трайно, позитивно съгласие по основния приоритет на страната - ограничаването на влиянието на силни корпоративни интереси върху правителствата. Доживяхме и чужди посланици да формулират този приоритет - поетично наречен "разграждане на олигархичния модел".
Ако адекватни мерки не бъдат взети, всяко следващо правителство ще се ползва с отрицателен рейтинг на доверие. Също така то ще бъде обект на постоянни протести и най-вероятно ще продължи да гони най-активното гражданство в чужбина.
Точно за избягването на подобно развитие е необходимо съгласие между основните политически партии и рестарт на партийната система. Мнозина си представят, че рестартът изисква просто нови избирателни правила и "нови лица".
Обаче опитът ни показва обратното: България е шампион по смяна на лица и у нас за десет години два пъти изцяло нова партия е печелила парламентарни избори, като при всеки вот са се появявали и други нови играчи. Лицата в НС днес не само са нови, но са и доста непознати в по-голямата си част. Въпреки това моделът на олигархични зависимости се възпроизвежда. Защо?
Медийни зависимости
Поради изпразването на партиите от съдържание през последните години избирането им и оставането им на власт започна да зависи от медийната среда и пиара, способни да създават паралелни реалности. Корпорациите усетиха тази слабост и уязвимост на партиите и започнаха да ги обгрижват най-внимателно.
Някои дори започнаха да монополизират отделни медийни сектори и да сменят политическите си предпочитания с падането на всяко правителство. Борисов може да е прав, като казва, че не е контролирал този спонтанен процес на "подкрепа", но той с удоволствие и без мярка се възползваше от него. Безплатни обеди обаче няма: медийното обгрижване се заплаща с правителствени услуги и пари на данъкоплатците по схеми, известни вече на всички.
Кой е ключът към успеха на този политико-медиен "бизнес модел" изглежда остава мистерия и за Борисов и за предшественика/наследника му Станишев - никой от тях не признава съучастие в това очевидно медийно-властовото "предприятие".
Регулаторни зависимости
През 90-те години големият проблем беше с партийното влияние върху медии, съд, прокуратура и независимите регулаторни органи (подобни на СЕМ, ДКЕВР, комисията за конкуренция и т.н.).
Разпадът на партийната система след 2001 г. даде възможност на корпоративните интереси директно да овладяват тези ключово важни регулаторни и съдебни органи, като използват партиите просто за параван.
Това, че друг диктува решенията, бе най-ярко демонстрирано от продължаващата прокурорско-съдебна офанзива срещу ГЕРБ, Борисов и Цветанов: уж те бяха назначавали прокурори, ВСС и пр., а в мига, в който паднаха, всички дружно се обърнаха срещу тях.
Обръщането се случи общо взето по същото време, когато и услужливите медии ги напуснаха. Иронията пак е в това, че патроните на модела от периода 2009-2013 г. днес са негови жертви.
Ако мониторингът на ЕС все пак ограничи откровените безобразия в съдебната власт (например при казуса "Марковска"), в областта на енергетиката корпоративните интереси напълно овладяха своите "регулатори".
С проблемите в електричеството стигнахме дотам хората да се самозапалват. През годините са сключвани толкова неизгодни договори, че сега произвеждаме евтин ток в излишък, но трябва да купуваме скъп ток от определени производители, които пък трупат прекомерни печалби на гърба на населението.
На всичкото отгоре ни убеждават да дадем още 20 млрд. за нови ядрени мощности, като за този безумен проект вече един куп хора са си поделили колосални комисиони. Кой е управлявал и "регулирал" енергетиката през годините?
Инженерни зависимости
Корпоративните интереси започнаха директно да създават малки партии, които да държат решаващия глас в ключови ситуации. "Атака" е най-успешният продукт на такова инженерство - тя стартира като политическа патерица на телевизия СКАТ, която пък е на път да повтори успеха си с нов продукт - НФСБ.
Яне Янев е резултат на подобна разработка, която трябва да се активира в определени моменти: спомнете си само колко пъти той уволнява и назначава Борисов, как се отметна от "импийчмънта" на Първанов и т.н. Нищо от това не може да бъде обяснено с ясна политическа логика.
Сегашното правителство стана заложник на подобни инженерни интереси с подкрепата на "Атака" - без тази подкрепа то не би могло да бъде създадено. Проблемът не е само в това, че по този начин се легитимира една антиевропейска и екстремистка партия: правителството става заложник на неясни интереси, които могат във всеки един момент да го изнудват.
Съгласието
За разграждането на всички тези зависимости е необходимо широко съгласие между двете основни партии - БСП и ГЕРБ - към което да се присъединят и останалите сериозни играчи.
Те трябва да се споразумеят:
А) Да прекратят модела "една партия, една групировка, една медия", да гарантират медийния плурализъм и да спрат медийната концентрация. Протестите показаха, че в България има читави медии - основните политически играчи трябва да станат най-после гарант на свободата на словото, както е в европейските демокрации;
Б) Да излязат с консенсусен общ план за назначения на безспорни фигури в съдебната система и регулаторните органи, за дългосрочно решаване на проблема с цената на тока, да излязат и с обща оценка на цената на евентуален проект "Белене" и потреблението на ток в страната до 2025 г.: нека спорим за ценности и политики, не за факти;
В) Да се съгласят да спазват санитарен кордон по отношение на антиеропейски и антисистемни партии като "Атака", както и хигиенен кордон за други инженерни проекти.
Стъпвайки на такова съгласие, бихме имали истински рестарт на партийната система, ново начало, което да върне доверието в нея. На базата на такова съгласие трябва да бъдат проведени и предсрочните избори, за провеждането на които също вече има съгласие.
Моето мнение е, че би било добре тези избори да са в по-къс срок - есента. Няма смисъл да се продължава агонията на едно правителство, което не може да решава истинските проблеми на страната поради липса на базов консенсус. А ако съгласие се постигне, защо да не се използва ентусиазмът около протестите, за да се даде едно истинско ново, позитивно начало на политическия живот с провеждането на избори?
Опасението ми е, че и БСП, и ГЕРБ предпочитат да стоят в щраусова поза, с глави, дълбоко забити в паралелна реалност, която сами са си създали. Едните се виждат като защитници на бедните, а другите - като невинна жертва на политическо преследване.
Истината е, че отговорността им за олигархичния модел е споделена и заедно трябва да я носят. Но не като се договорят помежду си за продължаване на статуквото, а като постигнат принципно съгласие за избори наесен.
*Авторът е доцент по политология в СУ, програмен директор в Центъра за либерални стратегии.