„ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА”

Яна Балдева

Подкрепям протеста срещу правителството. Подкрепям протеста срещу мафията и олигархията. Подкрепям протеста срещу политическата система в България, против лъжата, подмяната, наглостта, цинизма, примирението и безразличието. Но всичко това не е от днес, не е и от вчера. Тази политическа система дълги години беше старателно подготвяна и обгрижвана с внимание и любов от кукловодите на прехода. Последните четири правителства, като се започне от това на Симеон, през тройната коалиция, после - ГЕРБ, и се стигне до Орешарски, са техни свидни рожби.

Непримиримите протести на моите сънародници в България и по света ми звучат като прощален камбанен звън и към четирите парламентарно представени партии, които всъщност са разклонения на едно дърво, с един добре познат корен - посткомунистически и мафиотски.

Но в цялото многообразие от хора, плакати, скандирания, желания и идеи, в цялото пъстро единство на протестиращите, в този жизнен и оптимистичен купон, който тече по софийските булеварди, понякога сякаш забравяме за един друг протестиращ. Неговият протест е мълчалив и в уединение, но е не по - малко непоколебим и въздействащ.

Вече 22 дни един поет отстоява гражданската си позиция с риск за здравето и живота си. Това изобщо не впечатлява управляващите другари, а у някои индивиди предизвиква дори насмешка и подигравки. Няма да споря с тях, нито ще давам оценка дали гладната стачка е подходяща форма на протест.

Важното в случая е, че един човек проявява изключителен кураж, мъжество и достойнство и е готов на саможертва в името на това, в което вярва и защитава. Много малко от нас биха се решили на подобна смела постъпка. Затова смятам всякакви намеци, подмятания и недоверие за недостойни и пошли.

Според мен гладната стачка на Едвин постигна целта си, въпреки че правителството все още не го е разбрало и се прави на умряла лисица. Оставката е на път и идва с бързи крачки и с песен на уста.

Затова мисля, че е време гладната стачка да бъде прекратена. Обръщам се към Едвин Сугарев. Не е нужно да стигаш до края и да прекрачваш отвъд. Сигурна съм, че твоята "пътека не е извървяна", че те очакват още много вълнуващи крачки по нея. А и падането на правителството не е края на нашата борба. Ако искаме България да стане нормална, правова държава, без олигархия, мафия и корупция, трябва да се борим и отстояваме идеите си всеки ден. Затова си нужен тук и сега, здрав и боеспособен.

Всички, които те обичат и уважават, имат нужда от теб. Семейството ти има нужда от теб. Приятелите ти - също. Българите, които искат промяна, имат нужда от хора като теб - с гражданска позиция, смели и готови на саможертва.

Обръщам се и към всички българи - протестиращи и непротестиращи. Ако всички ние не уважим правото на един човек да протестира по начина, избран от него, дори да не го разбираме и одобряваме, или правото му да прекрати този протест, когато той започва да преминава границите на човешките възможности, и когато е ясно, че по - скоро носи мъка и страдание на близките му, отколкото прави впечатление на управляващите, а и когато този протест вече е постигнал целта си, ако не уважим и подкрепим това негово право, то значи, че ние не сме човеци !

Не споделям много от вижданията и оценките на Едвин за политическата обстановка в страната, особено през последните четири години и съм готова да споря с него по много въпроси. Напълно го подкрепям, обаче, в антикомунизма му. Но в случая всичко това няма значение. Не е важно дали той е ляв или десен, дали е поет, лекар или работник, дали е оптимист, реалист или песимист. Важното е, че той е ЧОВЕК. И ако ние, протестиращите, също сме ЧОВЕЦИ, сме длъжни да го задържим жив. Защото с неговата смърт ще умре една надежда във всеки от нас.

„Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;

Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;

отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на

Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък

на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка

човешка смърт ме намалява, аз съм част

от цялото Човечество; и затова

недей да питаш

за кого бие камбаната:

камбаната бие

за теб.”[i]

Джон Дън

[i] Превод на стиховете – Владимир Левчев, към романа на Ърнест Хемингуей „За кого бие камбаната”, изд. „Народна култура”, София 1979