“Мил спомен” навява от тази комсомолска дописка. Тя ме връща във времето, когато българските пионерчета трябваше да си пишат със светски другарчета и писмото трябваше винаги да започва така:
“Мило другарче…”
Ето че милото комсомолско другарче се обажда да подсети старите си български другарчета да си платят дългчетата: “Мили български другарчета, руската мечка може да заиграе и във вашия двор, както в съседния украински. Горе ръцете и няма да имате проблеми, както навремето с Трети украински фронт”
Строго погледнато, в статията няма новини- доколкото размахването на пръст срещу България от московските комсомолци, комунисти и путинисти е рутинна операция за Кремъл.
Има обаче важни потвърждения на истини, които нашите управляващи лъжци нахално отричат или поне удобно премълчават:
Освен, че са „разкрити” от комсомолския вестник като стари приятели ( както наричат в Русия петата си колона тук), българските власти са изобличени и като конспиратори по ключовия екологичен проблем с изплуването на руския газ в (неназован) български резерват.
Назовах го вече в предишна статия: това е зашеметяващо красивия залив Паша дере на юг от Варна.
Местността е сред малкото запазени природни паркове и плажове на нашето Черноморие поради десетилетната й недостъпност за строителна дейност. Била е част от секретен военен обект при комунизма и това се е оказало спасително за местната природа. Но ето че „Газпром” се задава с цялата си мощ, а българските преговарящи явно са оставили отворена вратата за газовия ботуш, който иска да се намести там.
Няма да е прецедент. В резервата Камчия московският кмет Юрий Лужков методично превърна защитената територия във все по-беззащитен от растящата строителна инвазия анклав, рекламиран благовидно като място за почивка на руски дечица ( и резерват, в който българите не могат да резервират място просто защото не са руснаци).
Лужков, който на 9 септември 2009-та откри обекта под акомпанимента на личните фанфари на току-що поелия България премиер Бойко Борисов, броени дни след това беше низвергнат от третия по значимост пост в руската държава заради прекалената си корумпираност, с която натежа дори и на Кремъл.
Делото на лицето на руската корупция Лужков процъфтява и днес с мащабно строителство, което тази част от нашето морско крайбрежие не познава през последните години. Владението, замаскирано като вертикална планировка между боровата гора, за да не бие на очи, пълзи хоризонтално към съсипания от (преднамерена, както всички свидетели са убедени) липса на грижи и инвестиции местен съседен курорт. От две години се обгражда параноично и методично с високи огради по маниера на посолството на СССР в София.
Наред със заплахата безобразието от Камчия да се повтори в промишлени мащаби, любимият проект на Путин Южен поток кънти в статията на „Московски комсомолец” с откровената политизация на въпроса, като го обвързва с протестите срещу старите му приятели в София.
Москва, която инвестира в петата си колона в България със засилени темпове именно след идването на Путин на власт, едва ли ще стои със скръстени ръце пред някакви си протестиращи българи, които, на всичко отгоре, освиркват вече всекидневно сталинистката монументална символика на съветската пета колона в центъра на българската столица. Нещо повече, демонстрантите освиркаха на 14 юли дори и посланика на Путин в София Юрий Исаков.
В този смисъл статията отправя предупреждение чрез аналогията с Украйна, която се бори за енергийната си независимост от Русия. Дали в Москва им се привижда прилика между родения в Украйна Сергей Станишев и украинския премиер Виктор Янукович, които обаче не може да си позволи да се откаже от интересите на страната си в споровете с Русия, макар да е лицето на проруско настроената половина в Украйна?
Освен в мащабите като население и територия, разликата между Украйна и България е и в това, че там има ясно регионално деление на сферите на руското влияние, базирано също на много голямо присъствие на руско население и на руско говорещи украинци от смесени бракове. У нас такава видима берлинска стена няма. Русофилите са навсякъде и в момента управляват като „стари приятели” на руския интерес.
От „старите приятели” на СССР и Русия се очаква да оправдаят инвестирането в тях и московските комсомолци вече ги подсещат публично да се издължат. Първи даде знак за начало на разплащането младият стар приятел на Кремъл Кристиян Вигенин. Само часове, след като стана външен министър, той оповести завой в българската позиция спрямо сирийската криза в желаната от Москва посока и така показа, че недипломатичните приказки на руската дипломация за нейния български троянски кон в ЕС ( и НАТО) не са импровизация на един руски посланик в Брюксел.
Това е хлъзгавия път, по който България вече е тръгнала, теглена надолу от руската тройка БСП,ДПС и Атака.