Сенчестите сентенции на Буруджиева на припека на народния гняв

След като вече се изяви като гръмовержец срещу съпротивата на гражданите с искането да бъдат изгонени посланиците на Германия и Франция ( поради невъзможност да бъдат прогонени всички българи, вбесени от БСП и нейния съюз с ДПС и Атака), новоизбраният депутат от БСП Буруджиева заяви, че на протестите има представители на “сенчестия и престъпен свят”. С това тя даде заявка да измести от първото място на екстремисткото крило на партията в паламента, падащо се по заслуги досега на Мая Манолова.

Прозрението й за въпросните представители на сенчестия бизнес може би щеше да си остане допустимо обобщение на коментатор, неангажиран с управлението, в каквото качество тя се представяше като политолог. Само че в момента Буруджиева се превръща в говорител на сенчестия бизнес, който престъпно се опита да натрапи на самия връх на държавната сигурност един елемент, за който Кирил Маричков заяви „малко недемократично”, но символично: „този , само като го видиш, трябва да го арестуваш”!

Буруджиева явно не е разбрала, че е напуснала предишния пашкул на претенцията за дистанциран поглед върху политиката в качеството на политолог или обратното: със самочувствието на политолог си мисли, че може да лепи етикети на гражданите, защото вече й е пораснала работата като народен представител. Само че не е наясно, че в очите на хиляди граждани е представител тъкмо на сенчестите бизнес интереси, които вкараха в парламента свои протежета. И колкото е по-гласовита в прикриването на това „подозрение”, толкова повече се откроява като техен защитник в сянка, изпълзял на припек.

Ето за илюстрация още два акцента от протестното ехо, изкривено в размислите на Буруджиева.

“В момента се заплащат автобуси, за да се придвижват хора от провинцията, най-вече от места, където кметовете са от ГЕРБ, за да се окупира парламентът”, твърди тя в опит да обясни някак необяснимото за нея надигане на недоволство от партията, на която служи. Защото, дори и да е 100 процента вярно, акцентирането върху въпросните автобуси звучи като отчаян опит за самозащита на гузен политик, който няма други аргументи да обясни сполетялото го нещастие да управлява против волята на страшно много хора и не може да понесе мисълта да бъде мразен.

Но и това не е всичко: др. Боруджиева направо минава в категорията на афористично говорещите гузни съвести, без това да я прави Сенека на сенчестата философия под яркото слънце на политическото полудяване.

“Лично аз съм за диалога, но не приемам диалог със сирена. Питам всеки, който я надува в момента, дава ли си сметка, че ако утре стане нещо и тази сирена завие и никой не излезне, защото си мисли, че това са поредните протестиращи, какво би могло да се случи в България”, запита Буруджиева.

Ужас! Сирените на протестиращите направо застрашават оцеляването на нацията, подмамвайки като едни сирени кораба на Одисей, погнал златното руно в пътешествието си на Изток!

Ако това е равнището на политоЛОГИЧНАТА самозащита на БСП в момента, можем да прогнозираме логична катастрофа на столетната гемия и потъването й в бурните води на народния гняв- термин, с който столетницата толкова обича да спекулира на политическата борса.