Желание за България

Правителство и парламент водят отечествена война срещу собствения си народ. Вживяват се в ролята на защитници на Ленинград. Чували хората от протеста, но нямало да се поддадат на натиска им.

Но дали протестът няма да ги пробие като китайска капка, докато мишкуват зад преградите и бягат с линейки. Всеки ден е рана за тях, колкото и да са дебелокожи. Всеки ден им се дава да разберат колко са отвратителни и непоносими. И хипопотам би разбрал, и броненосец. Дори и динозавър. Само те не разбират.

А една от тях стана автор на забележително изказване: „Днес (18 юли - бел.авт.) е ден на чистите и святите в политиката, ден на рождението на Апостола. И затова искам да се обърна към всички протестиращи да си дават сметка за това как да бъдат използвани. Част от лицата навън нито са симпатични, нито са интелигентни.”

Трогателно е това самопричисляване към чистотата и светостта в политиката. Но хората не търсят светци да ги управляват. Търсят и отсега нататък ще изискват личности, които да са техни слуги. Не в унизителен смисъл, а само да дължат обяснение за всяко действие, което поражда съмнения. Да поемат отговорност. Да се вслушват в гражданите. Ако са сгрешили, да се извинят. Или бързо да подават оставки. Да не играят роли. Да са почтени и компетентни. Да мислят за интересите на страната. Да работят за България и за българите, а не за чужда държава.

Всичко това днешните управляващи не са и няма как да бъдат. Защото точно това не им е вплетено в ДНК-то. Друго е закодирано там.

На 18 юли на протеста пред Народното събрание към мен се приближи момиче с купчина празни листчета и ме помоли да напиша кратко пожелание за България. Докато посягах да пиша, тя каза, че после щяла да занесе листчетата в руската църква. „Защо точно там?” - попитах. „Защото там желанията се сбъдват.” - отговори тя. Тогава пуснах химикалката и й казах, че точно там пожеланията за България няма да се сбъднат. Или ще се сбъднат пожелания, от каквито България изобщо няма нужда. Такива едни вече са на път да се сбъднат. Може би трябваше да питам защо направо в посолството не ги занесе. Момичето се усмихна, каза „благодаря” и се отдалечи. Възможно е да съм подозрителна.

В „Строители на съвременна България” Симеон Радев пише за намерението да се изпрати делегация до европейските сили. Това става, когато бъдещият Берлински конгрес започва да хвърля сянка върху страната. Целта на тази делегация е да предотврати разкъсването на българските етнически граници. Да защити целостта им и да обоснове необходимостта от тяхното запазване. В началото имало сериозна съпротива. Доводът бил, че Русия ще се обиди, понеже така ще се демонстрира съмнение в силата и величието й. Накрая Методий Кусевич изтъква, „българите трябва да покажат на Европа, че те не са едно тъмно племе, което служи на Русия като предлог за войни и завоевания, нито една безформена маса, която може да се дели и разкъсва безогледно, а един народ с история, със съзнание, добито чрез просвещението си, и с твърдо единство, постигнато вече от църковното му възраждане.”

Колко е жалко, но след толкова години и днес е необходимо да покажем на Европа нещо подобно. Да покажем нещо и на себе си. Нестихващият протест изпълнява именно тази функция.

Симеон Радев продължава, че започва събирането на подписи от всички български земи, които да се връчат на бъдещия конгрес. Събраните адреси от Македония дали на велешкия търговец Весов, за да ги отнесе в Екзархията в Цариград. Той обаче ги предал в руското посолство, където изчезнали безследно. Останалите адреси били в Пловдив у Методий Кусев, който се готвел да ги занесе в Цариград. Но се намират хора, които го наричат „предател” и „безумец”. Намерил се някой си Костаки Пеев, който предупреждава руснаците и те осуетяват всичко.

В резултат на това, всички балкански народи изпращат свои представители на Берлинския конгрес. Изпращат пратеници дори от Армения. Само от България такива няма.

И днес в правителството и в парламента истински легитимни пратеници на България, които да работят за нея и за гражданите й, няма.

На 18 юли отцепилото се от „Атака” крило опита да се скачи с протеста. Телевизия „Скат” опита да снесе свое кукувиче яйце в готовото вече гнездо. Да поизлюпи още някой процент за в бъдеще. Беше нахално. Беше безсрамно. Водещата, която се подмазваше на хората с викове „оставка”, не убеди множеството, че е една от тях. Че е искрена. Че споделя желанията им за България. Ние не освиркахме „Излел е Желю хайдутин”, а факта, че ползват песента като вакса за ски, с които да се спуснат към нещо, на което са органически чужди. С непукизма и дебелокожието си мазната водеща и участниците в скатната песньовка напомниха за тези, на които „поискаха” оставката. Продължиха си мероприятието под бурни викове „у-у-у” и освиркване. Не напуснаха сцената след като видяха, че не са желани. Постъпиха точно като днешните управляващи.

Накрая протестът им обърна гръб и потегли към Народното събрание.

Инициативата всеки да напише желание за България върху листче не е лишена от смисъл. По въпроса - в коя църква е най-уместно да ги занесем, мисля, че не трябва да има колебания. В „Света Неделя” - взривения на 16 април 1925 г. храм по известно чия заповед. Известно и от кого взривен.

Сега е време за нашия взрив. Взрив, който без да убива хора, ще разчисти боклука и ще отвори пътя към съзидание и нормалност. Предпоставки за това има.