Писмо до Сотир Цацаров

Бог да ти помози, Сотире, изпаднал в дълбока храносмилателна печал и възкачен на народен вот да си публичен сьозерен на правдата и да рефлектираш на пулса на разбълниканата ни нация!

     Сложил се полумъжкарански с подвеждането на Цветан /виноват или не/ под отговорност, всинца си рекохме - тойзи новоизбранник  не цепи басма и може да се окаже различна креатура от предшествениците си синекурии, но хептен не познахме.

    Никой не те знаеше /извинявай, исках да кажа, че не бе популярен изначално в татковината/, но промотиран на обществения небосклон ръцна и млъцна, като цаца.

     Не филанкишията, а човек с политическа биография и радетел на преформацията, замахнал навремето срещу комустическата система, ярък и некорумпиран публицист Едвин Сугарев те попита в отворено писмо, пък и във второ, аджеба, какво мислиш от новата си позиция за инспирираните финансови далаверизми на предишен премиер, неотслужил военна повинност, придобил българско гражданство по стаени мераци за власт и защитил дипломна работа на колосалната тема: „Ролята на униформата в съветската армия”, син на КУРифей от БКП, свързан с концентрационните лагери.

     И що ти, Сотире, направи в ответ? И какво си викаш сам на себе си, Сотире, Цацаров, отмлъкнал под егидата на протекторите ти особоясни, под скандирането на протестиращите, долном на прозорците ти, люде?

     Що не измълви, макар и за макияжно лице некаква юроспондентна парадигма? Струва ми си, че бе длъжен. Омбудсмана ли да дирим да ни отвърне?

     Що когато друга партия спечели изборите, ти се сгласяваш с комуняги весдесущи, с блудни от глад пенсионери, с турчеещи се гражданя и принудени тютюнопроизводители-селяне, нафърфолени в редиците на недозволена от закона формация? С привмъкнати фашаги, де се опитват да наложат кумулиран деспотизъм връз татковината ни 23 лазарника, подир уж промяната? Мълчиш като оназ фонетика на фамилията си, която семантически се връзва с нещо не толкова едроплощно, като предства, за разлика от вашето физическо стоение с Делян, прайш се на Чебурашка- командор на една от уж независимите власти в Републиката и не обелваш парче-лаф за възможно най-отявления личностен и обобществен протест - гладната стачка на Едвин и на последователите му, които утре могат и да ритнат камбаната, чийто език стискаш в хербаризираните си папки? Затваряш процепите на очичките си . Мълчанието е източна процедура за достигането на просветление. Ти пак си го търси, ако си в гората и до камък, като Ивана Рилски, но щом си наджуркан в социума и то на връо на купчинката му,  не ти е за самоуправство и еднолично доместикално решение тази материя, Сотире.

     Държавата, в която си ръкоположен, не ти пуска подобен гювеч de ure, Сотире!

     Сламеното човече от приказката за магьосника от ОЗ, партийният ренегат Орешарски ли ти е въжделението или менторите кюляфски те задължиха да ти е? Злощастника Пламен, отделен от „най-уфатните и най-достойните?”

     Уф, забравих, че и двамина сте се отполитизирали...

     Длъжността ти изисква преди всичко да дадеш глас, какъвто си получил от народа!

     Срамота не те ли бъга /бубулечи/ пред роднините ти поне, пред изказалата се за личностните ти качества класна ръководителка, какъв хрисим момчурляк си бил?

     Жална ти кариера, Сотире!

     Настана време – мен да хванем, теб да Сотировеме!

     Ако ти стига солука, речи нещо в полето на честта и както се изхвърлячиш за Волен, че ще го арестуваш, защити народовластието и призови пасмината, състояща се от запъртъци ланшни да пойде на ..... си лелина!

     Инаки предварително си заминал в най-тъмното място в националната ни история!

     На черна старопланинска мечка .. знаеш де.

Цветан Бошев,

Йоханесбург, РЮА.

16 юли 2003-та.