Защо българските русофили не емигрират в обинтовата земя

Бившият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан влезе днес в надзорния съвет на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), предаде ИТАР-ТАСС.

Управляващата компания на фонда е 100 процента дъщерно дружество на Внешекомбанк, а надзорният й съвет се състои от 10 души.

Преди седмица французинът влезе в надзорния съвет и на Руската банка за развитие на регионите (РБРР), която е собственост на държавната петролна компания “Роснефт”.(Vesti.bg)

Както знаем, това не е първата западна знаменитост, която се обръща в труден личен момент към лесните руски пари. Нито пък е първият западен опортюнист, услужливо приемащ избирателно проявеното руско гостоприемство, срещу пропагандни дивиденти, които Кремъл смуче от подобни сделки.

Помнят се известни западни интелектуалци, някои от които големи имена на своето време, които си затварят очите за безчинствата на Сталин и хвалят „чудесния живот” в СССР тъкмо в периода на най-жестоките му репресии.

Някои, като холивудската актриса Хилари Суонг, се разкаяха и извиниха, че станаха част от шоуто на един малък съвременен Сталин, какъвто е прокремълският ислямист в Чечня Рамзан Кадиров.

Други, като Жан Клод ван Дам не само танцуваха пред телевизионните камери с Кадиров на рождения му ден през 2007-ма без да се засрамиха ни най-малко от твърде оцапаната с кръв репутация на този местен сатрап с вкус към ислямския фундаментализъм.

Ван Дам, впрочем, пристигна от Чечня в София през онзи октомври 2012 г.и тук никой така и не му зададе неудобен въпрос за грозната картинка в Грозни, в която той така въодушевено се вписа. Българските медии се скъсаха да му се мазнят, вместо да го размажат на позорния стълб.

Да споменавам ли Жерар Депардьо, френския побратим на белгиеца, който се превъплати в живота в ролята на повече руснак от руснаците, обиден на опитите да бъде обложен с високи данъци в родината си? Той направо пренесе в личното си битие ролята на лакомия Гаргантюа от френския епос, която е коронна за актьорското му амплоа ( не на последно място поради външните данни, с които е надарен)!

Няма нужда съм изчерпателен, за да обобщя, че старият номер на руските власти да се опитат да компенсират лошото си име на Запад като подкупват с почести, ласкателства и държавно внимание, не е никаква новина.

Щеше да бъде новина, ако обикновените французи, белгийци или германци бяха проявили поне зачатъчна доза интерес да се преселят или поне временно да се пренесат да работят и живеят в Русия.

Да си купиш социалдемократа, бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер, ако се е обявил за продан, не е проблем за „Газпром”. Само че с такова избиване на комплексите от Кремъл не могат да компенсират факта, че милиони съветски граждани мечтаеха да се махна от СССР на всяка цена- дори и в България!

Днешните руснаци, според официалната статистика, почти не се различават в това свое желание- въпреки огромното ивестиране в показен патриотизъм от страна на властите чрез военни паради и програми за възвеличаване на руското историческо величие.

Ако обаче нейде по света има действителено ярък колективен пример за това колко непривлекателна за доброволно преселение е въпросната една шеста от земята, на която се простира Русия, това е тъкмо България. Защото е шизофренично видно, че въпреки телешкия възторг на местното русофилство от всичко руско, няма и помен от намерение дори за имигрантска вълна на българи към иначе на думи „обетованата” им земя.

На мястото на руските кукловоди на туземните ни русофили бих се усъмнил в искреността на консуматорите на кебапчета по съборите на русофилите, на които никой не пречи да си продадат жилищата ( нали България всъщност е номер едно в света по жилищна собственост на глава от населението) и да отидат да продължат да се лигавят с песни и казачоци на място- там, където никой не ги иска всъщност!

Има явен дефицит на русофили в Русия (след като милиони руснаци биха се махнали незабавно в чужбина, ако можеха да си го позволят) и покъртителен излишък от русолюбие в България. Обаче Москва вярва само частично на русофилските сълзи- предпочита те да се леят тук, за им е зле на останалите българи в името на постколониалната им зависимост.