МУХИТЕ БЕЗ ГЛАВИ

     Никога няма да спра да повтарям, че комунистите могат единствено три неща: да лъжат, да крадат и да убиват.

     За тези свои функции те са придобили перфектни умения и сетива. Те са им дълбоко присъщи и затова досега комуноидните твари са се справяли с най-сложни ситуации. От една страна недоубитата змия, която хапе до последно, от друга – хитрата лисица, правеща се на умряла. И куп още животоспасяващи хитрини. Поради вродената им хищническа хитрост все още не са изтрити и забравени от световното битие, както се случи с побратимите им фашисти.

Но ето, че нещо ново се случи с българските комуняги. Нещо, неподвластно на досегашната практика, тактика и стратегия. Изправени са пред нов, непознат и неразбираем за тях враг.

Поумнелият българин. Не смачкания, безсилен и оглупял от безсмислието на живота си, а някакъв внезапен, силен, уверен и усмихнат индивид, срещу когото змийската им отрова не действа. Уверените в себе си и в правото си деца на дълго лъганата и крадена България, изникнали кой знае откъде, неочаквани и неподозирани, и на всичкото отгоре – десетки хиляди! Най-хубавото племе, най-достойното – хората на бъдещето, решени да скъсат с позорното минало на родината си и да я поведат по чистия и честен път напред.

Утопия ли е това? Не, и дори паническият страх на червената паплач е доказателство. Като всеки звяр, комунягите имат изострени сетива за опасност и алармата им свири както никога досега. Братя, такъв ужас ги тресе, защото срещу нас те нямат оръжие! Нито лъжите им ще минат, нито шмекериите им ще хванат дикиш, нито заплахите ще подействат. Духът е изпуснат, камъните се търкалят и трябва непременно да станат лавина, която да ги помете – веднъж завинаги, окончателно и безвъзвратно! Нека на картата на България най-сетне бъде написано с главни, огнени букви: Територия Без Комунисти!

Сега е моментът! Нека не ни залъгват загрижено, нека не ни упрекват какво ще стане ако се разкарат. Ами ще стане по-чисто! Ще стане по-слънчево и усмихнато! Хората ще станат по-добри и по-красиви – ето това ще стане! А държавата все някак ще се нареди – когато няма кой да пречи, ще подредим полека-лека всичко. Тогава ще дойде и съгласието, и спокойствието, и помощта отвън. Тогава държавата няма да е основен враг на човека; всеки от нас ще може да каже: Аз съм слуга на родината си, а държавата е мой слуга!

Ето, вижте ги, чуйте ги, тези майкопродавци – как се гърчат и се въртят на едно място като мухи без глави; те нямат полезен ход, защото полезността им е дълбоко неприсъща и противопоказна. Да очакваме  нещо умно от тях – това е истинската  утопия. Не постигнем ли победата си сами, със свои сили – дори да победим някакси, после няма да имаме право на гордост.

Извоюваме ли я – това ще бъде гордостта на нашия живот! За да можем – най-накрая! – да погледнем децата и внуците си в очите и да кажем: Успяхме!

Да го направим! Бог е с нас!