Каквото повикало, това отговорило

"Диалогът" между управляващи и протестиращи

На 40-ия си ден продължаващият всяка вечер в различен мащаб - от няколко до няколко десетки хиляди души, протест с единствено искане за оставка на кабинета навлезе в ново измерение. Описван от управляващите и останалите му критици с различни и често противоречиви характеристики - от протест на интернет лумпените, на красивите и ситите, платените от Сорос и неизяснени други кръгове, от първите часове на сряда той придоби друг статут.

София не е България е клишето, с което БСП се опитва да омаловажи значението му, но но властта й дотрябваха полицаите от кажи-речи половин България, за да я пазят от "разхождащите се на жълтите павета интелигенти". Защото в нощта срещу сряда протестът показа и другата си способност - отново в цивилизованите си рамки  да постави управляващите в поза, подобна на нокдаун - с класическото за подобни ситуации меле с органите на реда и улични барикади.

На практика управлението е в морален фалит още от първите си обяснения за печалния пръв избор на шеф на агенцията по сигурността, но кадрите около автобуса, изкарващ  знакови депутати и министри от парламента, обиколили световните медии, направиха този фалит още по-видим и на международната сцена.

Очертава се "диалогът" между двете страни да продължи в този дух за неопределен сро. Доколкото през цялото време БСП и ДПС не желаат да чуят мотивите за исканата оставка - заради  поредицата скандални назначения на ключови постове в правителството и централната администрация заедно с неясната сметка за 1 млрд. лева,  дотолкова протестиращите не желаят да чуят посланието "Оставка няма да има".