"Агонийо сладка"

Доизпълняващият длъжността министър-председател каза, че БСП като мандатоносител може да реши докога правителството ще управлява. Т.е. – докога ще увеличи на теория срока му на годност. Иначе, на практика, то вече е развалена стока и като такава излъчва съответен аромат. Но те, за разлика от протестиращите, не са гнусливи. Имат да изпълняват поръчки, на които „безсмисленият” според „Правда” протест може да попречи. Само това е достатъчно да покаже, че протестът има сериозен смисъл.

БСП наистина може да реши докога да продължи агонията на кабинета. Но всеки сам за себе си решава кога да прекрати агонията на достойнството си. И дали изобщо да я допусне. Г-н Орешарски наистина не е политически човек, както сам изтъкна. Не за друго, а защото допусна да се превърне в политическо чучело. Но това, че е такъв, не е повод журналистите да не му задават въпроси за избори – нещо, към което ги призова.

И на гаргите стана ясно, че е безпредметно да се говори за програмата с хоризонт до март 2014. Пейзажът ще се очисти доста по-рано. Така е хигиенично. Изисква го санитарният политически минимум.

Премиерът видял хора да хвърлят едри камъни, каквито нямало в центъра на София. Това показвало предварителна организация.

За разлика от нея, кабинетът взе напълно „спонтанни” решения, като това за председател на ДАНС, за реабилитация на кадри от ДС, за заем от един милиард лева, с който да ни сурвака още през лятото. До края на годината правителството щяло да опита „допълнително да покрие и усили други социални мрежи отвъд заложения в промените социален пакет.”

Ние пък ще се опитаме допълнително да покрием пространството около тях и да им внушим най-после да слязат от сцената, защото будят отвращение.

Пропуснаха момента да го направят що-годе достойно. Затова ще го направят в агония. А тя ще е „сладка” в смисъла, който е вложил поетът. Не спират да излъчват специфичния си политически аромат.

Намирам за подходящ финал цитат от „Новото време на старовремците” от Константин Павлов:

„Ами да бяхте се поизмили, поне.

Изобщо, формално, поне.”

Въпреки че какво бъдеще има начело с „новите” старовремци – политически скунксове, на които никакъв душ не може да помогне. Вероятно заради това протестът им дълбае улей към канавката – в политическото (не)битие, заедно с целокупния им „социален пакет”, от който нямаме никаква нужда. Както и от тях самите.