Стихове

40ият ДЕН

на Едвин

НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН
КНИЖНИНАТА ИЗНЕВЕРИ НА КНИЖНИЦИТЕ -
ЗАПОЧНА ДА ГИ ИЗНЕРВЯ.
УЧЕНИТЕ БЯХА НЕУКИ,
ТВОРЦИТЕ ДОТВОРЯВАХА -
СКРИЖАЛИТЕ НЕ СА ЗА ВСЕКИ.
НО НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН,
ГОСПОД СЪЗДАДЕ ЗЕМЯТА
И НИ ХВЪРЛИ В НЕЯ -
И ТЕБ, И МЕН -
КАТО ШЕПА ЖИТО,
КАТО ЗЪРНА ОТ ЗЛАТО
В ПЯСЪКА НА ПУСТИНЯТА,
В ПРЪСТТА НА ЗАБРАВАТА.

И ЗАЧАКА ДА ПОКЪЛНЕМ
В СЪНЯ ЗА СЕБЕ СИ -
ГОЛИ И РАВНИ НЕМУ.

Ден 40-и, 23 07. 2013.

ВРЕМЕ Е

На Едвин

ВРЕМЕ Е
ЗА СТРАХ ОТ БОГА
И ЗА БЕЗСТРАШИЕ
ВРЕМЕ
ДА ВИДИМ СЕБЕ СИ
В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ
ВРЕМЕ ЗА ВИК
ВРЕМЕ ЗА БЕЗМЪЛВИЕ
ВРЕМЕ ЗА ВРЕМЕТО

Ден 7, 29 юни 2013

МОЛИТВА

към Едвин

Морето без делфините
е нищо.
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги –
да се самоубият на сушата!
Те трябва да живеят!
Като последните свидетели
на онова, което
обичаме
преди да се родим,
като спасители
на всичко, което
били сме някога
и пак ще бъдем...
Отново да го пренесат
на гърбовете си –
и смисъла, и радостта,
и силата
на слънцето,
вкуса на свободата
в безкрайното море –
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги!
Морето без делфините
е нищо.
Те трябва да живеят!

14. 07. 2013.

НЕ ПОДМИНАВАЙ

на приятелите от "ЕДВИН ЗА ВСИЧКИ ВСИЧКИ ЗА ЕДВИН"

Не подминавай
сумрачните улици -
те водят към истината.
Малко преди
дъждът да завали
огледай се в себе си –

взри се! -
до последната капка
вода,
до последната глътка
надежда.
И опитай
да продължиш.

16. 07. 2013.

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ - ДЕН СЕДМИ - ДАНСwithme ден7

"Господа, в България не бият!"
                                  Петко Каравелов

Не подминавай църквата!
Никога не я подминавай -
можеш да срещнеш някого,
когото обичаш -

Казвам си и срещам Катя -
поетесата с име Екатерина...

Не подминавай църквата,
никога не я подминавай!
Дори, когато вратите й
се захлопват пред очите ти -

Казвам си и продължавам
да вървя като неравнодейна рима.

Дори, когато в девет без 15
недалеч от онзи ден
един мъж префучава край мен
в метрото до църквата -
по същото време,
на същото място,
по същия начин -
потънал в пътя на вечерта.

А друг държи знамето
като свещ в ръка -
сякаш от две десетилетия -
на един хвърлей светлина
от църквата на България,

където е кръстено детето ми.

Където на вечни времена
бди и почива Екатерина -
кръстила някога моя баща.

"Господа, в България не бият!" -
казал съпругът на кръстницата,
когато църквата е била
зандан и Черна джамия -

"За едни митинг,
за други бизнес!" -

мълви на жена си мъжът,
който бута бебешката количка
към площада на Независимостта.

"Господа, в България не бият!"

И народът вдига стена
до небето.

Ден 7, юни 2013.