Ефектът джу джицу

Правилен анализ, но не сработил тактическият план. Такава беше официалната интерпретация на МВР за неуспешната акция на полицията да изведе с автобус депутати от парламента, обсаден от протестиращи. А дали е правилен анализът?

По-скоро

всяко действие на управляващите работи срещу тях

Получава се джу джицу ефект.

Когато при протести се стигне до сблъсъци, самозащитата и победата стават най-важни. Ценностите и моралът минават на заден план. Спорът между двете страни - власт и демонстранти, воден вече не само с аргументи, но и със сила, се свежда до обвинения кой първи е започнал.

Блестящ пример в тази посока са опитите на Лютви Местан /ДПС/ да деморализира протестиращите с репликата: Да на пианото, не на паветата.

Той "забравя", че жандармерията първа е опитала да мачка мирно насядалите протестиращи. Целта на Местан е да спре да се спори за ценностите и да се спори за това дали протестиращите са лумпени, въоръжени с павета, или не. Тактиката на Местан щеше да е правилна, но само ако протестът беше насилствен, а той за 40 дни доказа, че не е.

Протестът е мирен и затова не влезе в капана

да се говори само за победа, а дебатите са за смисъла на тази победа.

Ненасилствените протести, без да избягват конфронтацията, извоюват своите искания, като се основават на постоянство и самоконтрол. Махатма Ганди и Мартин Лутер Кинг набират морални сила именно от провокациите и насилието на управляващите.

Има още едно условие за успеха на ненасилствената съпротива - доза зрелищност. Българските протестиращи доказаха, че имат талант за импровизации и артистични изяви. Този весел дух на карнавал допълнително озлобява управляващите, които губят баланс от собствената си сила, както в джу джицу...

Ефектът, който ненасилствената съпротива търси, е именно да делегитимира врага. В такива случаи

всяка провокация на властта има обратен ефект

Поради това американският политолог Джийн Шарп сравнява тактиката на ненасилствените действия с бойното изкуство джу джицу - управляващите губят баланс, когато се сблъскат с ненасилствена съпротива.

Провокацията с белия автобус доказа, че този протест е именно ненасилствен. Бях в първите редици на сблъсъка и макар да имаше изолирани кървави инциденти, в повечето случаи полицията и протестиращите оказваха натиск един на друг, но повече чрез ожесточено бутане, което рядко  достигаше до юмруци и палки. Тези, които бяха в първите редици, дори можеха да видят сълзите в очите на някои полицаи.

Това, което дразни големия оратор Местан, МВР и управляващата коалиция като цяло, е, че не разбират същноста на този протест и не знаят как да противодействат. Не схващат, че овехтелите  прийоми и ''тактическият план'', с който се опитват да смажат гражданското недоволство, имат джу джицу ефект. Поради това се опитват да вкарат протеста на територията на насилието, където всички ценностни действия губят смисъл и единственото значение има победата за едните и поражението за другите. Бившите комунистически партии реагират според известната фраза на Мао Дзедун, че ''политиката е война без кръвопролития, а войната е политика с кръвопролития''.

За тях всичко е война, а не борба за ценностти

Но за властта винаги е било невъзможно да се справи с най-умерените активисти.

Такъв пример видяхме миналата година при демонстрациите срещу поправките в Закона за горите. Тогава всеки опит на властта и особенно "контрапротестите" и изявите на министрите Найденов, Цветанов и Рашидов постигаха в най-добрия случай присмех.

Това наблюдаваме и в момента. Колкото по-дълго това правителство се задържи на власт, толкова повече ще се засилва дебалансирането и деморализирането на излъчилите го партии и подкрепящите го политици. Това е то джу джицу ефектът.