Вярната грешка на президента Плевнелиев

Много грешки на езика са били допускани от български политици, но по-вярна от тази, че България е била „част от Съветския съюз”, не си спомням.

Ако точно така се е изразил президентът Плевнелиев пред „Уолстрийт джърнъл”, грешката му е най-вярното обобщение за нашето колониално минало и най-краткото обяснение за постколониалното ни настояще. Защото изговоря в едно изречение онова, което мнозина си мислят, но е практически табу в българското публично говорене.

Тъжно е само, че вярната грешка е подсъзнателна, а не е резултат от осмислена теза. Защото НРБ беше на практика част от СССР без това да е формално оповестено.Статутът на държанка без задръжки в отдаването, но с претенции за девственост, е по-унизителен от неволята на робинята в харема на съветския султан.

Държава, която продължава да търпи в центъра на столицата си огромен монумент на преклонението пред чуждата окупация с декларирана благодарност за отнетата със сила и вероломство независимост на страната, на практика си харесва този статут и днес на принципа : „ е, какво пък толкова, изнасилването ни е факт, няма какво да се дърпаме толкова- поне да си плащат редовно”.

Съответно изнасилвачите само това и чакат.

Вестник „Правда” ни призова след нощта на бунта около парламента в София на 23 юли именно това: да заложим на собствените си сили ( т.е. да се откъснем от Запада) и на…Русия. Статията нарече протестите „безсмислени”, прогнозира тяхната безплодност и хвърли вината за българската бедност върху отказа на България от „собствена енергетика”.
„Правда”, която ни зове отново да си издигнем сътрудничеството ( на предишното ниво от времето на СССР), ни напомня правдиво, че България „вече има такъв опит”.

За държава, която зависи в енергетиката до степен на почти пълно подчинение от Русия, това нахално твърдение е откровение, показващо господарското самочувствие на собственика на България, който се гневи на опитите някакъв си Европейски съюз да се меси в протектората му.

Мога да дам много примери за още много други лъжи (защото да твърдиш по формален признак, че НРБ не е била част от СССР си е неистина) от миналото, прокламирани за истини. Но е достатъчно да си спомним, че в НРБ имаше „двупартийна система”, „избори” и октомврийска революция, празнувана с манифестации през ноември.

Покойният Стоян Ганев беше „изяден с парцалите”, когато в зората на подарената ни от СССР демокрация призова в скроения със съветско благоволение парламент България да съди Съветския съюз за всичко, което завоевателите са й причинили, спирайки европейското й развитие ( преразказвам тезата му-б.авт.). Години наред призивът му беше описван с какви ли не епитети на възмущение от това „кощунство”.

И днес ако някой дръзне да оспори съветското господство в неговите мутации, в България бива заклеймяван като „русофоб”- обвинение от рода на клеймото „антисъветизъм”, за което се полагаха репресии по времето на съветската окупация, наричана „вечна дружба”. Днес “русофобите” биват “само” маргинализирани- руският посланик Исаков определи исканията за демонтиране на съветския обелиск в центъра на София като дело на “маргинали”.

Понеже на българите не е позволено, налага се други да напишат истината.

Списание „Тайм” „забеляза” невидимата за българските медии и коментатори връзка между протестите и руското влияние. Една разходка на американска журналистка тук е стигнала да отбележи, че „до известна степен вълненията в България се дължат на напрежението, създадено от зависимостта на България от руските енергийни доставки”. В статията се посочва известният факт, че 90 на сто от природния газ, потребяван в България, идва от Русия и се обобщават мненията на онези българи, които смятат, че тази зависимост и „благосклонността” на сегашната власт към руски олигарси, подкопават суверенитета на България.

Руският „Правда” кълне същите тези българи, включително посочвайки неназовани български блогъри като подстрекатели на протестите в България- явно намира прилика с руския блогър Навални, откроил се като водещ враг на Путин.

Прилики намират и други в Русия. Според сайта Полит.ру „ситуацията в България напомня Русия, но без петрол”. Причината за този паралел е сходството между руския модел на управление по „вертикала”, при който благата се разпределят в зависимост от близостта до властта.

Писал съм многократно, че на Бойко Борисов му се иска да е Путин, но не разполага с неговия петрол, за да финансира този мерак. Поради което му се наложи да напусне „трона” ( след телефонен разговор с Путин на 19-ти февруари, за който многозначително съобщи пресслужбата на самия Путин- за да се знае кой командва парада).

Само че руският сайт, според който българите протестират в момента срещу „богатите”, спестява на читателите си някои особености на постколониална България. Защото тук комунистите шизофренично обожават Путин, чиято полиция редовно млати комунистическите демонстранти в Москва и Путинград (известен още като Петроград). А също и защото Путин се изживява като Борисов- смята се ( но само в този аспект) за антикомунист, който обаче си харесва Ленин и Сталин , както Борисов си обича Живков.

Най-яркото доказателство за българската зависимост от руското икономическо обгазяване беше шистофренията от януари миналата година, когато тройната коалиция ГЕРБ, БСП и ДПС забрани на България от името на “Газпром” да научи дали изобщо притежава коз срещу руския газов натиск под формата на хипотеза дори за огромни залежи газ в недрата на задунайската губерния.

След което Борисов, употребен и изхабен, беше сменен от отпочиналия отбор на вече открито проруската коалиция, подсилена от бухалката „Атака”.

Ето защо, в израза на Плевнелиев, според когото България е била част от СССР, грешката е само в употребеното минало време и в терминологичната подробност, че днешният СССР се нарича Руска Федерация.