Най-после руско признание: никога не сме проливали кръв заради вас

Изпратен на 28.07.2013 в 17:42

“Иво, я же тебе уже писала, чтоб ты не смел порочить имя отца Филиппа? Ты явный жид по своей сущности вот и нападаешь на то, что свято! А то, что ссылаешься на “Эхо Москвы”, так это тому доказательство! У нас всем хорошо известно кто работает на Эхо Москвы – ЖИДЫ!!! Вот ты себя и выдал…
Дорогие болгары, все, кто здесь пишут!!!
Сносите памятники, переименовывайте улицы и делайте все, что хотите, вы у себя дома! Нам, русским нет до этого дела!Все это останется на вашей совести!
А мы у себя дома будем помнить наших героев Русско-турецкой войны, Русско-фашисткой войны, не забудем их повига и жертвы, пролитой крови за нас, за вас никогда!”

По ясно от този коментар на Татяна в ivo.bg никой руски нацист не би могъл да се изрази- освен, може би, малките нацистчета на Путин, които демократично мислещите руснаци наричат с отвращение „нашисты”.

Читателите на блога не са длъжни да разбират езика на болшевизма. Обобщен превод си заслужават две пояснения:

„Жид” е онова, което българските антисемити наричат „чифут”.

„Русско-фашистка” война е онази, която последва Съветско-хитлеристкия приятелски пакт за ненападение от август 1939 г. Той доведе до подялбата на Полша между Хитлер и Сталин броени дни по-късно и постави началото на Втората световна война. В медения месец ( всъщност около 22 месеца) на брака между Сталин и Хитлер съветската пропаганда обяснява на работниците и селяните у дома и по света ( например в България), че в Германия управляват класови другари.

В периода преди Хитлер изпреварващо да нападне Сталин в дебненето кой пръв да наруши договора- почти две години по-късно, СССР и националсоциалистическа Германия, наричана по-късно „фашистка” заради неудобството на аналогията с думичката „социализъм”, германската военна машина мачка половин Европа с огромната материална помощ на социалистическите си съветски братя.

След като си изяснихме понятията, да си изясним и следната бъркотия: в главите на руските шовинистично настроени борци срещу фашизма враговете им в България са чуфути, т.е. евреи.

Не виждам разликата между Хитлер и Татяна в тяхната омраза към евреите, за какъвто съм „заподозрян” като висша форма на презрение.

Нейното презрение може да послужи за прозрение- стига да има желаещи българи да се освободят от вековното натякване за освобождението. В края на краищата Татяна откровено ни освобождава, като декларира, че никога руснаци не са проливали кръв заради нас.