Кабинети до дупка – една възможна стратегия на червените боклуци

Големите социални лъжи на Орешарски стават все по-видни – паралелно с апетитите на подкрепящите правителството олигарси – за поредното мащабно ограбване на България. Днес вече е ясно, че прословутите обещания за намаление на цените на тока – от утре и с пет процента – няма да се сбъднат. Да, намаление ще има, но разбира се, през лятото – когато харчовете за ток са минимални – и с доста по-малко от пет процента.

Причините? Те бяха очевидни още при прибързаните популистки обещания, които трябваше да “изпълнят” волята на организираните тъкмо от БСП януарски протести, които свалиха правителството на ГЕРБ (чрез изкуствено и драстично вдигане на сметките на около 20% от населението – една рецепта, използвана вече за създаване на “революционни ситуации и в други страни). Идеята бе БСП да опитоми тогавашните протестиращи, да ги припознае и превърне в “свои” – и да ги противопостави на днешните “протести на ситите и богатите” – както социалистите и до ден днешен определят продължаващите вече близо два месеца искания за оставка на тяхното правителство.

Не се получи обаче – като и Орешарски, и Станишев знаеха, че няма да се получи. Енергетиката изви на умряло и пророкува в апокалиптични краски неизбежния си (и всъщност отдава настъпил) фалит. Миньорските синдикати придидяха уволнението на 3500 човека от бранша заради занижените цени – и най-вероятно управляващите са си дали сметка, че когато тези 3 500 човека се изсипят пред Министерския съвет с лостове и крики в ръце, те ще провявят по-малко толеранстност и по-пестеливо въображение от сегашните протестиращи. Затова ДКЕВР отстъпи от най-същностната социална утопия на кабинета – и обяви намаление с по процент или процент и половина под обещаното.

Като дамоклев меч остана да виси предупреждението на всички енергийни дружества по веригата производство-пренос-разпределение и доставка на електроенергия, че намалението на цените води до орязване на оперативните, експлоатационните и инвестиционните им разходи – и отваря дупка за стотици милиони левове, като застрашава сигурността на електроснабдяването и финансовата стабилност на участниците на енергийния пазар.

Как ще се покрие тази дупка? Възможни са три сценария: или като не се правят инвестиции в качеството на услугите – което ще превърне енергийната система в каца без дъно – или като се бръкне директно в джоба на данъкоплатците – чрез някое поредно увеличение на данъчни и административни разходи – или пък като индиректно се направи същото – чрез увеличение на фискалния дефицит и външния дълг.

Третата схема изглежда най-вероятна – поне засега. Но тъй като милиардът, с който управляващите се канят да увеличат външния дълг на България, е и кацата с меда, в която управляващите партии и техните олигархични кръгове се надяват да бръкнат, вероятно трикът с теглене на външен заем ще бъде дублиран и с другите два. Освен това няма никакви гаранции, че намалението на цените от август означава, че те няма да бъдат повишавани през зимата. Идеята очевидно е – сега с парите на българите да си купим политическа подкрепа, за да оцелеем – пък по-нататък каквото сабя покаже.

В това отношение не само че не е невероятна, но дори е твърде вероятна хипотезата, според която – въпреки всички днешни уверения в противното – в една хубава септеврийска сутрин България ще осъмне с оставата на кабинета “Орешарски” и с проект за ново “експертно” правителство, отново подкрепяно от сега управляващите партии – или дори от “широка коалиция”, в която да се включат и депутати от ГЕРБ.  

Преди много години, подкрепяйки истеричавите усилия на БСП и КТ “Подкрепа” да свалят кабинета на Филип Димитров, синият депутат и ДС-питомник Георги Марков разправяше наляво и надясно, че щом имаме (с ДПС барабар) мнозинство в парламента, можем да сменяме правителствата си като носни кърпички и по време на този мандат да навървим поне десетина такива.

Е, не сменихме десет. Вътрешнопартийните борби опукаха само едно – това на Филип – и то след морално мърляв преврат, в който взеха участие и Доган, и Желю Желев, и мултаците, и генералите от ДС. След преврата “сините мравки” възтържествуваха, а първото демократично избрано правителство на България от половин век насам бе  заменено с това на президентския съветник Любен Беров – като някои го тълкуваха като “резеврния отбор” на демокрацията. Беров обаче обслужи не националните интереси, а тези на мафията и “Мултигруп” – именно тогава, покрай закриляната от държавата контрабанда с ембаргова Югославия, силовите групировки натрупаха мускули, а подивелите от слободия борчета смазаха с масови рекетьорски акции дребния и среден бизнес.

Тогава СДС внесе цели седем вота на недоверие срещу правителството на Беров – и то всеки път оцеляваше благодарение на гласовете на БСП. Веднъж питах Чавдар Кюранов кому е нужно това лицемерие – и защо изобщо не обявят този кабинет за свой, вместо да се правят, че е “експертен” – и той ми отговори, че “не е дошло още времето БСП да управлява.”

Скоро им дойде времето. С катастрофата Виденов. Той получи пълно мнозинство благодарение на простия факт, че червените боклуци успяха да припишат всички грехове на Беров на сметката на СДС, а самите те се явиха на изборите целите в бяло – въпреки непоносимата морална воня, която се носеше от тях.
Чудя се дали и сега не ни готвят същия трик. Дали някой септемрийски ден няма да осъмнем с оставката на кабинета Орешарски – и с готов план за нов кабинет – само че този път за по-голямо приличие крепен от нещо като широка коалиция - сиреч не от Атака, а от отделни депутати от ГЕРБ. Трикът може да се повтори, потрети – и така до края на мандата.

Искате оставка на кабинета Орешарски? Готово! Ние сме диалогична партия – той наистина си имаше кусури, махаме го – и вече имаме налице по-експертен кабинет с по-прецизен екшън план – за ваше добро, разбира се. И през това лято пак ще намалим тока, бъдете сигурни. И ще повишим с половин процент майчинските, за сметка на бащинските или друго някое ненужно перо. А ако и новият кабинет не ви се нрави, то... такова... ние сме диалогична партия.

Ето защо не е толкова важно един или друг кабинет на червените боклуци да подава оставка. Важно е те да се измитат в историята, да ги няма. И слава богу – поне засега и самите те правят усилия в тази насока – като вървят стремглаво и изоглавено право към пропастта.