Свободата днес и тук 28 Ноември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Край на учебната тревога

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ралица Ковачева, http://reduta.bg/

„Внимание внимание, това е учебно правителство!”, беше един от хитовите призиви по мегафона на момчетата от „Не!новините” в началото на протестите. Имаха си даже и истинска сирена. И наистина, единственият принцип в иначе откровено безпринципното управление на държавата е принципът „ако мине”, а публиката е раздвоена в оценките си между конспиративните теории и анекдотите. Правят го нарочно, твърдят едни, не може да са толкова тъпи. Може, може, отговарят други. Моя позната от администрацията ми разказа, че малко преди парламентът да гласува Делян Пеевски за шеф на ДАНС й се обадил човек от агенцията да й съобщи новината. Тя се разсмяла, а човекът казал, и ние вчера се смяхме, ама днес излезе истина. Така, между смешното и страшното, на ръба на абсурда не просто на политическия, а на житейския и човешкия здрав разум си живеем от 45 дни. Защото този ръб, тази граница беше ясно очертана именно с началото на протестите. Това беше вододелът, който раздели допустимото от недопустимото, приемливото от неприемливото, правилното от неправилното. Протестът създаде контекста, в който управленските опити да се пробутат спорни решения и безспорно компрометирани личности лъснаха в цялата им циничност и бутафорност. На протестите срещу задкулисието, управляващите противопоставиха нескопосана гротеска. Всички ние сме си платили билети за първия ред, при това, не просто за да гледаме, а за да играем ролята на лошите.
Безспорно кулминацията в представлението беше белият рейс и последвалите обвинения и обяснения от страна на управляващите. Звездата на спектакъла -вътрешният министър Цветлин Йовчев с неговите конспиративни теори, оперативни недомлъвки и съветите му към медиите да излъчват „обективни кадри” - засенчи дори нацупеното тропане с краче на депутата от ДПС Йордан Цонев, чийто граждански права да се прибере вкъщи при жена си били нарушени от протестиращите, пък МВР не му ги защитило. Органите на реда стигнаха до там да пратят полицайка да се оплаква по телевизора колко са я били протестиращите, без да им мине през ума, че годината не е 1989-а, отдавна няма само една (държавна) телевизия, а на площада пред „Александър Невски” имаше десетки хора с фотоапарати, телефони, таблети и камери, така че в телевизията заваляха кадри, уличаващи иначе красивото момиче в доста агресивно поведение. Разбира се, МВР може и да се е надявало, че са строшени всички обективи, каквито опити имаше, но би било наивно да е вярвало в това. А после, когато се видя, че прозорците на белия рейс се дотрошават отвътре, органите на реда съобщиха официално, че в автобуса не е имало полицаи. От което възникна резонният въпрос кой тогава държи полицейския щит на прозореца – може би Антон Кутев, когато не е лежал под седалката и не е събирал камъните, които да покаже после по телевизора? Или както писа по-рано Mediapool „мъжката част от депутатите в автобуса лично са държали щитове на прозорците, за да предпазват себе си и колегите си от хвърлените камъни. Депутати твърдят, че когато се качили в автобуса, щитовете били сложени до прозорците.” И до момента не е ясно дали турът на овациите на белия рейс беше издънка на сценаристите в МВР (или други?) или умишлен опит да се провокира напрежение и да се представят протестиращите като банда терористи. Ясно е, обаче, че филмът беше слаб, а режисьорът – повече от посредствен.
За сметка на това, опитите да се режисира медийното отразяване на протестите са директни и еднозначни. Като се започне от прословутото изявление на председателя на парламента Михаил Миков от 26 юни, в което той предупреди обществените медии да внимават как показват протестите, мине се през думите на същия в нощта на 23 юли (фиаското с белия рейс), когато обвини в ефир журналиста от БНТ, че задава тендециозни въпроси и се стигне до статуса на външния министър Кристиян Вигенин във Фейсбук, че БТВ използва архивни кадри, за да представи протестите като по-многолюдни, отколкото са. Важен щрих в голямата картина е избирането на Владимир Писанчев за председател на ДАНС. Същият Писанчев, който през 2008 г. даде зелена светлина на делото „Галерия“ за подслушване на политици и журналисти заради „статии, с които се правят негативни внушения в обществото относно дейността, функциите и ръководството на страната и в частност относно ДАНС“. А благодарение на публичната процедура за избор на генерален директор на БНТ всички видяхме как Иво Атанасов от БСП (избран за член на СЕМ с черезвичайна бързина именно по повод конкурса) подкрепяше априори един от кандидатите и изрази нескрито разочарование, че той не е бил избран. Председателят на СЕМ Георги Лозанов разказва в интервю за OFFNews, че в открито (и недопустимо) лобиране за същия кандидат е имало и директно от парламентарната трибуна. Според Георги Лозанов „нейното (на БНТ) балансирано и граждански коректно поведение в отразяването на протестите, събуди у управляващите, както личеше в някои от публичните им изказвания, воля за спешна санкция на БНТ”. Както виждаме и сами от екрана, депутатите съвсем са се вживели в роля и дават откровени „съвети” на медиите, „например, какви икономисти да се канят или съответно да не се канят в сутрешния блок на БНТ. Сякаш заседаваше не парламент, а редколегия.” А следващия епизод, разказан от доц.Лозанов, директно ми напомни времената, когато Клара Маринова и Красимир Райдовски гледаха новините с хронометър: „Един от депутатите в медийната комисия ме попита: “Нормално ли е министър-председателят да се яви на 18-ата минута в информационна емисия на БНТ?”
А нормално ли е министър-председателят изобщо да не се явява? Какво да направят медиите, когато премиерът просто го няма, да го нарисуват ли? Пламен Орешарски дотолкова изчезна от публичното пространство (даже на Бузлуджа не отиде, въпреки атрактивния потник на Мая Манолова с надпис „Шанс за Орешарски”), че се усъмнихме дали личността му наистина съществува или е само метафора? Което, всъщност, ние си знаем. Напоследък премиерът общува с медиите чрез изявления на пресцентъра си, а публичните му появи са внимателно подбрани, така че да се избегне всякаква потенциална среща с народната любов. Дори опитите й да бъде буквално купена бяха изобличени, а мотивите за актуализацията на бюджета – разпердушинени от всички страни. Но актуализацията въпреки всичко ще мине и ще развърже ръцете на правителството да емитира нов държавен дълг, така че долнопробният управленски спектакъл всъщност е една скъпоструваща продукция с много спецефекти, но без грам смисъл.
А протестиращият човек е смислен, казва писателят Георги Господинов във филма за протестите на университетската телевизия Алма Матер. „Това е протест на четящите срещу нечетящите”, хората, които протестират знаят повече от своето правителство. А знаещият човек е способен да се учи. И ние показахме, че учим най-важния урок: да бъдем граждани. За разлика от дишането, гражданството не е безусловен рефлекс. То не се записва в акта за раждане, заедно с народността – всички сме „народ”, но не всички сме граждани. Гражданското поведение се възпитава, отглежда се, насърчава се. То не се купува срещу парче пица или 5% намаление на цената на тока и не се продава за двайсет лева или екскурзия до Бузлуджа. На гражданите им пука безплатно. Даже си плащат за удоволствието, защото отделят от личното си време, средства и усилия, за да изразят позиция и да защитят правата си, независимо дали на протестите, на избори, в битка с администрацията или със съдебната система. Или просто да оцелеят. Затова се налага да сме граждани всеки ден, а не за едни избори и за един мандат. Гражданите показаха, че са научили урока си и и няма да чакат никого да се учи да управлява на гърба им. Затова от мегафона вече звучи актуализиран лозунг: „Внимание внимание, това е учебно правителство! Край на учебната тревога!”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional